- Така мислиш ти. Мъжете, които ме привличат, не са привлечени от мен.
- Трупове? - подсказа Луси, настанявайки се на празния стол в бледолилавия цвят на зимзелен.
Темпъл се засмя, но Кристи сви нацупените си устни като бла-говъзпитана задръстенячка, криеща се в това божествено тяло.
- Хайде, подигравайте се. Аз обичам мъже с мозъци. Умни мъже, които четат стойностни книги и интересите им надхвърлят бирения пинг-понг. Но такива мъже дори не ме доближават. Вместо това не мога да се отърва от всякакви свалячи - актьори, спортисти, петдесетгодишни милионери, на лов за поредната трофейна съпруга.
Луси потърка мастиленото петно върху палеца си, после реши да става каквото ще.
- А какво ще кажеш за Панда?
- Възхитително изключение - въздъхна замечтано доктор Кристи. - Той прилича на капитан на отбор по бирен пинг-понг, но не е нужно много време, за да разбереш колко е умен. Миналата нощ цял час говорихме за Пучини. Разбира от политика и икономика невероятно добре. И притежава обществена съвест. Знаете ли, че той още работи с уличните банди? Жалко, че емоционално не е на разположение.
- Защото е влюбен в Луси - изтъкна Темпъл.
- Да бе - изрече Луси провлачено. - Затова постоянно идва тук да ме види. - Макар да знаеше, че е по-добре той да стои настрани, не й даваше покой мисълта, че дори не се бе опитал да се срещне с нея.
- Темпъл не ми беше казала за вашите отношения, когато реших да пофлиртувам с него - заяви Кристи откровено. - Аз не крада чуждите мъже.
- Ако наистина искаш мъж - подхвана Бри, - би трябвало да направиш това, което направи Луси. Да се дегизираш. Направи се възможно най-грозна и така обикновените мъже няма да се боят да те доближат.
- За да се направи Кристи грозна, ще е нужен цял холивудски екип по специални ефекти - изтъкна очевидното Луси.
Покрай лавката профуча сребристо субару. Темпъл ахна и се изстреля от стола.
- Какво има? - попита Кристи.
Ръката на Темпъл се стрелна към гърлото.
-Това беше Макс!
- Сигурна ли си? - попита Бри.
Но Темпъл вече летеше към къщата.
Останалите три жени се спогледаха. Накрая Луси изрече това, което мислеха всички:
- Бих дала всичко на света, за да видя какво ще се случи сега.
- Ставаме две - призна Бри. Но точно в този момент спря ван, пълен с жени и деца. Бри погледна тъжно към гората и се отправи към лавката.
Остана само Луси.
- Стой си на мястото - предупреди я доктор Кристи. - Това е лично, само между Темпъл и Макс.
- Зная - промърмори Луси. - Но... - Скочи от стола и хукна по пътеката.
- Постарай се да не те видят! - викна Кристи подире й.
Луси знаеше, че това е лудост. Не искаше да приближава до къщата. Но освен това имаше нужда да вярва в приказките с щастлив край и ако тази беше от тях, искаше да присъства.
Зави по тясната пътека, която водеше към гаража. Движеше се предпазливо, избягвайки изгнилите дървета - зряла жена, загубила разсъдъка си. Надзърна иззад ъгъла на гаража тъкмо когато Макс излизаше от колата. Късата й червена коса бе разчорлена, маслиненозелените шорти до коляното бяха омачкани, както и твърде широката бежова блуза. Темпъл изскочи от гората и замръзна на място. Цялата несигурност, скрита за арогантността на Злата кралица, бе изписана върху лицето й.
- Макс... - Думата прозвуча като молитва. - Макс, обичам те.
Макс не помръдна, непреклонното изражение на лицето й подсказваше, че тя е много по-твърда от любимата си.
- Достатьчно, за да престанеш да се криеш? Или всички онези съобщения, които си ми оставила, са пълни глупости?
- Не са глупости. Наистина те обичам.
- Достатъчно, за да се покажеш на публично място с мен?
Темпъл кимна.
- Достатъчно, за да се оженим? - не се даваше Макс. - Да устроим щур купон? И да поканим всичките ни познати?
Луси видя как Темпъл преглътна мъчително.
- Достатъчно силно, за да го направя - прошепна Темпъл.
Но Макс още не бе свършила. Махна рязко към набитата си фигура.
- Няма да се променям заради теб. Получаваш това, което виждаш, пълни бедра и всичко останало.
- Обичам това, което виждам. Обичам те.
Макс завъртя един от сребърните си пръстени върху ръката си.
- Това ще разруши кариерата ти.
- Не ме интересува.
- Интересува те - рече Макс, но взе да омеква, когато видя сълзите, блеснали в очите на Темпъл.
- Не толкова, колкото обичта ми към теб - отвърна Темпъл.
Макс окончателно се разтопи и двете се хвърлиха в прегръдките си.
Беше доста непривично и малко разтърсващо да гледа как две жени се целуват толкова страстно, но в същото време абсолютно удовлетворяващо. Луси отстъпи назад, за да ги остави насаме.