23.
С изключение на мъжа, разхождащ кучето си, Луси беше сама на плажа. По-малък и по-труднодостьпен от южния, този плаж в западната част на острова се посещаваше най-вече от местни жители, но въпреки че беше събота, заради покритото с облаци небе повечето си бяха останали у дома. Тя се бе разположила на уединено място в подножието на една пясъчна дюна, подпряла брадичка на коленете. Макс беше дошла преди два дни и вчера следобед двете с Темпъл бяха заминали. Тази сутрин и Кристи бе отпътувала. Щяха да й липсват. Може би на това се дължеше меланхоличното й настроение. Тя напредваше с писането и нямаше причина да е потисната заради работата. Към средата на септември щеше да е готова да напусне острова.
Младата жена усети, че някой се приближава. Сърцето й пропусна един удар, когато видя Панда да върви към нея. Тоби сигурно му бе казал къде се намира.
Въпреки че слънцето се бе скрило зад облаците, той носеше слънчеви очила. Беше гладко избръснат, но косата му бе пораснала за последните единайсет дни, през които не го бе виждала. Струваше й се, че са минали месеци. Чувствата, които толкова упорито се бе опитала да зарови, заплашваха да изригнат на повърхността. Тя ги пропъди в най-тъмните глъбини на сърцето си, където не можеха никому да навредят. Докато сърцето й препускаше, той вървеше към нея с бавна, нехайна походка, като турист, излязъл на вечерна разходка.
Дори да бе сърдит, задето е избягала от него, умело го прикриваше. Кимна и огледа по-късата й коса, която, макар и не толкова мастиленочерна, но още не бе възвърнала естествения си светлокестеняв цвят. Нямаше грим, ноктите й бяха изпочупени и два дни не бе бръснала краката си, но се сдържа и не ги подви под себе си.
Двамата се взираха няколко секунди един в друг, но по-дълго, отколкото тя можеше да понесе. Луси отмести поглед и се престори, че изучава три калинки, пъплещи по парче дърво, изхвърлено от водата.
- Дойде да се сбогуваш?
Панда пъхна ръка в джоба на шортите.
- Заминавам утре сутринта. - Зарея поглед към водата, като че ли не можеше да я гледа по-дълго, отколкото изискваше обичайната вежливост. - След седмица започвам нова работа.
- Супер.
Помежду им отново се възцари неловка тишина. Застанал на брега, мъжът с кучето хвърли пръчка във водата и животното заплува след нея. Независимо дали искаше, или не, тя трябваше да му каже някои неща, преди той да замине.
- Надявам се, разбираш защо трябваше да се изнеса.
Той седна на пясъка до нея и вдигна коляно, оставяйки достатъчно голямо разстояние помежду им.
- Темпъл ми го обясни. Каза, че е, защото съм кретен.
- Не е вярно. Ако не беше ти, през онази нощ... - Тя зарови пръсти в пясъка. - Не ми е приятно да мисля за това.
Той взе едно камъче, огладено от водата, и го затъркаля в дланта си. Тревата, обрасла върху дюната, се наклони към него, сякаш искаше да погали косата му. Луси се извърна.
- Благодаря за това, което направи.
- Не е нужно още да ми благодариш - рече той рязко.
Тя потърка ръката си, усети полепналия пясък по кожата.
- Радвам се, че ми разказа за брат си.
- Исках да отвлека мислите ти от случилото се, това е всичко.
Луси зарови още по-дълбоко крака в пясъка.
- Мисля, че преди да заминеш, трябва да разкажеш на Бри за Къртис.
Панда захвърли камъчето.
- Че баща й не е имал съвест? Няма да стане.
- Тя е голямо момиче. Знае, че той е изневерявал на майка й, и трябва да узнае за това. Нека тя да реши дали ще каже на братята си, или не.
Упорито стиснатите му устни подсказваха, че напразно си хаби думите. Луси побутна една шарена морска мида, чувствайки се нежелана като тази соленоводна натрапница край сладководните води на едно от Големите езера.
- След всичко, което се случи, така и не те попитах защо се върна в бара.
- За да взема колата. Бях ти много ядосан.
- През онази нощ се държах като пълна глупачка. Всъщност през цялото лято, докато се правех на смела бунтарка.
- Не си се правела. Ти наистина си смела.
- Не е вярно, но благодаря. - Тя преся малко пясък през пръстите си. - Но има и едно хубаво нещо от цялото това преживяване. Научих, че опитите да се намъкна в чужда кожа няма да ме подобрят.
- А кой е казал, че се нуждаеш от подобряване? - Изрече го с нотка на възмущение, което й подейства успокояващо. - И така си достатьчно добра.
Тя прехапа вътрешната страна на бузата си.
- Благодаря.
Над тях отново надвисна тишина - символ на ужасната бездънна пропаст, зейнала помежду им.
- Как върви писането? - попита накрая той.
- Много добре.
- Това е чудесно.
Отново настъпи мълчание и после той се изправи.
- Трябва да довърша опаковането на багажа. Дойдох да ги кажа, че след като замина, можеш да останеш в къщата колкото пожелаеш.