- Попитай я дали велосипедът му още е там?
Луси го направи.
- Задръж - рече Бри. - Майк свири с клаксона. После ще ти се обадя.
Телефонът на Луси иззвъня след няколко минути.
- Велосипеда на Тоби го няма. Майк е минал по шосето, но нищо не е видял.
Луси предаде информацията на Панда.
Той взе телефона от ръката й и заговори като истински полицай.
- Бри, говори Патрик Шейд. Може ли да ми кажеш номера на мобилния на Майк?
Луси трескаво затърси нещо за писане, но изглежда, не се нуждаеше от химикалка или лист.
- Разбрах. Има ли някое конкретно място, където Тоби обича да се крие, когато е разстроен?
Заслуша се и кимна.
- Добре. С какво е облечен? - Отново заслуша. - Иди в стаята му и огледай. Виж дали е взел нещо със себе си. Раница? Дрехи? Каквото и да е. Обади ми се, когато свършиш.
- С Тоби всичко ще е наред - каза Луси по-скоро на себе си, когато той затвори. - Зная, че ще е добре.
Панда вече говореше с Майк.
- Тоби е взел велосипеда си. Ти къде си сега? Добре... Провери южния плаж, после ела тук, за да обсъдим какво ще правим по-нататък.
Луси се опита да си представи къде би отишла тя, ако беше на мястото на Тоби. Въпреки че момчето бе отраснало на острова, не вярваше, че ще се скрие в гората за през нощта. Щеше да отиде на някое място, където да бъде сам и в същото време да се чувства в безопасност.
Тя си спомни стръмната скала, където Панда обичаше да се уединява. Мястото беше по-открито от гората, а скалите можеха да послужат за убежище. Панда се запъти към шосето, а Луси се заизкачва по склона.
Горе на върха бе тихо и тя чуваше плисъка на вълните долу. Обходи скалите с лъча, молейки се да го зърне. Нищо.
След няколко часа щеше да се съмне. Вече силно разтревожена, тя се върна в къщата. Панда идваше надолу по алеята с велосипеда на Тоби. Луси изтича към него.
- Намери ли го?
- Само велосипеда. Беше скрит сред дърветата на трийсетина метра нагоре по пътя.
Тя си помисли за рокерите и другите негодници, които идваха на острова само за да се напият и да безчинстват.
- Ами ако го е оставил тук и тръгнал на автостоп?
- Не мисля. Открих следи. Прекалено тъмно е, за да ги проследя. Но предполагам, че е дошъл тук.
- Проверихме навсякъде.
Той погледна към гората.
- Може би е изчакал, докато претърсим, и после се е скрил.
В безопасност. В убежище.
Двамата с Панда тръгнаха заедно.
24.
Луси го последва надолу по стъпалата към пристана и в навеса за лодки. Поскърцването на катера върху котвата бе музиката, съпровождаща страстните им изблици, но за разлика от нея, Панда, изглежда, не се измъчваше от болезнени спомени. Той насочи лъча към вратата на каютата. Тя беше почти сигурна, че бе пуснала резето, когато по-рано претърси наоколо, но сега вратата бе открехната. Той я отвори и освети вътрешността. Тя надникна вътре.
Тоби се бе свил на кълбо върху V-образното легло покрай носа на катера, дълбоко заспал.
Тя изпита такова огромно облекчение, че за миг й се зави свят. Панда й подаде мобилния телефон. Тя се отдалечи към кърмата и се обади на Бри.
- Намерихме го в навеса за лодки - изрече задъхано. - Спи.
- Спи? - Бри прозвуча по-скоро ядосана, отколкото зарадвана. - Не му позволявайте да избяга! Идвам.
На Луси никак не й хареса това, което чу, но приятелката й затвори, преди тя да я посъветва първо да се успокои.
Панда се появи, съпроводен от много сънения, много мръсен Тоби. Целите му дрехи бяха оплескани. На ръката му се виждаше засъхнала кръв и още едно петно се мъдреше на бузата му. Краката му бяха покрити с лепкав слой мед, смесен с пръст, а косата му бе залепнала за главата.
- Не съм повредил нищо на катера - промърмори момчето изплашено.
- Зная, че не си - рече Панда нежно.
Тоби се запрепъва по стъпалата към къщата и щеше да падне, ако Панда не го бе подхванал. Тъкмо се изкачиха догоре, когато Майк притича иззад ъгъла на къщата. Когато го видя, Тоби неохотно пристъпи към него.
- Тоби! - възкликна Майк. - Какво си мислеше? Никога не биваше...
Срещата бе прекъсната от вик на банши1, когато Бри изскочи от гората.
- Тоби!
Майк замръзна на място. Момчето инстинктивно отстъпи назад, по-далеч от всички, и се блъсна в масата за пикник.
Тя приличаше на луда, дрехите и бяха просмукани с мед и мръсотия, а червената и коса се вееше в див безпорядък.
- Как можа да направиш нещо толкова ужасно? - изпищя Бри и се спусна през двора към него. - Никога повече да не си посмял да направиш нещо подобно! - Преди някой да успее да я спре, го сграбчи за раменете и здравата го разтърси. - Имаш ли представа какво можеше да ти се случи? Изобщо някаква представа?! - Пръстите й се забиха в плътта му; главата му подскочи.