Всички се хвърлиха към нея, но преди някой да успее да я доближи, тя притисна здраво Тоби към гърдите си.
- Всичко можеше да ти се случи. Всичко! - извика Бри и избухна в сълзи. - Изплаши ме до смърт! Не биваше да бягаш. Зная, че ти се разкрещях. Изгубих самообладание. Прости ми. Но ти не биваше да бягаш. - Тя се отдръпна на няколко сантиметра, обхвана лицето му в шепи и повдигна брадичката му, а гласът й затрепери от вълнение. - Обещай ми, че никога повече няма да бягаш от мен. Ако имаме проблем, ще поговорим и ще го разрешим, става ли? Обещай ми.
' Жена призрак в ирландската и шотландската митология; според преданието появата й и вледеняващият й писък вещаят смърт. - Б. пр.
Тоби се взираше безмълвно в нея с огромни очи.
Тя плъзна нежно палец по мръсната му буза.
- Чуваш ли ме?
- Обещавам. - Една голяма сълза се търкулна по лицето му. -Но ние изгубихме всичко - прошепна детето. - Заради мен.
- Не изгубихме теб и това е най-важното. - Тя притисна устни към челото му. - Останалото все някак ще се оправи.
Всичкият му боен дух се отцеди от слабичкото му телце. Той се притисна към нея. Ръцете му се обвиха около кръста и. Тя го прегърна още по-здраво и зарови устни в косата му. Той най-после бе намерил безопасен пристан и малкото му тяло се разтресе от дълго сдържаните ридания. Бри му напяваше нещо, което само той можеше да чуе.
- Майк стоеше настрани от останалите. Отново се чувстваше чужденец. Тоби не го бе погледнал, откакто Бри бе дошла.
- Да си вървим у дома - чу Луси да шепне Бри на Тоби. - Ще направя палачинки. Утре ще спим до късно. Какво ще кажеш?
- Палачинките ти не ги бива много - изхълца той.
- Зная.
- Не ми пука - додаде той. - За мен са страхотни.
Тя го целуна по темето. Ръка за ръка двамата поеха по пътеката през гората. Миг преди да се скрият зад дърветата, Бри спря. Погледна към Майк. Луси видя как тя вдигна ръка, но сетне безсилно я отпусна. Измина още един дълг миг, после двамата с Тоби изчезнаха.
Майк стоеше неподвижно, самотен в кръга от бледа жълта светлина. Луси никога не бе виждала в живота си по-съсипан и тъжен човек.
- Исках да го осиновя - пророни той накрая със смутен, тих глас. - Смятах утре да говоря с нея. — Зарея поглед към дърветата. - Тя би могла да продаде къщата и да започне начисто някъде другаде. Мислех, че това ще й хареса.
Луси го разбра. След всичко, на което току-що бяха станали свидетели, Майк бе осъзнал, че Бри обича Тоби не по-малко силно от него и никога няма да се откаже от момчето.
- За теб е много важно тя да е щастлива, нали? - чу се да казва Луси с глас, напомнящ на гласа на доктор Кристи.
Той кимна.
- Винаги е било така. От мига, в който я видях за пръв път. Тя помни единствено какъв заблуден глупак бях някога.
Забравила е за времето, когато другите деца не бяха наоколо и тя рисуваше за мен или разговаряхме за музика. Шантава работа.
- Тя те харесва - заяви Луси. - Зная, че е така.
- Преструва се. Отнася се добре с мен, защото съм й нужен.
- Не мисля, че е истина. Тя се е променила, също като теб.
Но Майк не й повярва.
- Вече е късно. По-добре да се прибирам. - Пъхна ръка в джоба, за да извади ключовете за колата.
Не биваше да става така и Луси го знаеше. Но когато той се обърна, за да си тръгне, тя не можа да измисли нещо, което да го убеди, че греши.
Докато те разговаряха, Панда мълчеше, но сега гласът му наруши нощната тишина.
- Може и да се лъжа, Майк, но на мен ми се струва, че ти все още си същият заблуден глупак, както някога.
Луси се извърна и го зяпна слисано. От тях двамата, обикновено тя бе прозорливата, а не Панда.
Може би защото думите прозвучаха от устата на мъж, Майк спря. Хвърли поглед към Панда, който сви рамене. Майк погледна към пътеката. После пое по нея.
Бри тъкмо бе стигнала до задната стълба, когато чу шумолене в гората. Тоби се бе прилепил към нея, топъл и надежден. Обичан. Тя се извърна и видя Майк да пристъпва в двора. Усети стягане в гърдите.
Той спря край дърветата и застина неподвижно. Ако чакаше тя да се хвърли в прегръдките му, щеше дълго да почака. Бри притисна Тоби силно към себе си и погледна към Майк.
- Току-що изгубих почти всичко - промълви тихо. - Можеш да вярваш, че те използвам, за да оцелея. Или да повярваш в истината. Какво избираш?
Тоби бе необичайно притихнал, сякаш бе забравил да диша.
Майк пъхна ръце в джобовете, обичайната му самоувереност на опитен търговец го бе напуснала.
- Зная в какво искам да вярвам.
- Решавай - рече Бри. - Или си част от това семейство, или не си.