Тя понечи да му каже, че всичко е останало в миналото, но това очевидно не бе така, а и той не бе свършил.
- Погледни тази къща. Купих я по време на един от периодите на изостряне на симптомите. Отмъщението ми на възрастен заради Къртис. Голямо отмъщение, няма що? Ремингтън беше мъртъв от години. Какво, по дяволите, съм мислел?
Тя знаеше. Всички онези пътувания до Грос Пойнт, за да шпионира семейството, което ненавиждаше... и семейството, от което толкова много е искал да бъде част.
Панда се взираше с празен поглед през прозореца.
- Един мой познат... Една нощ съпругата му го докоснала и той се събудил... ръцете му стискали гърлото й. А една жена, с която служих... взела детето си от детската градина, убедила го, че ги грози смъртна опасност, и изминала с него осемстотин километра, без да каже на никого, включително и на съпруга си. Едва не свършила в затвора за отвличане на дете. Друг ветеран... Двамата с гаджето му веднъж се скарали. Нищо важно. Но изведнъж той я запратил към стената. Счупил ключицата й. Искаш ли това да се случи с теб? - Устните му се изкривиха в горчива усмивка. - За щастие, времето почти ме излекува. Сега съм добре. И така трябва да остане. Сега разбираш ли?
Луси се стегна.
- Какво точно трябва да разбера?
Той най-после я погледна. Лицето му приличаше на каменна маска.
- Защо не мога да ти дам повече, отколкото вече съм ти дал. Защо не мога да ти дам бъдеще.
Откъде знаеше той, че Луси искаше точно това, когато дори самата тя не бе сигурна?
- Ти ме гледаш с тези очи, в които бих могъл да потъна -поде той, - и искаш всичко Но аз не мога да си позволя да се върна в онзи мрак. - Панда се отдалечи от прозореца и пристъпи към нея. - Аз не съм способен на големи чувства. Просто не мога. Сега разбираш ли?
Тя не каза нищо. Чакаше.
Гърдите му тежко се повдигаха и спущаха.
- Аз не те обичам, Луси. Чу ли ме? Аз не те обичам.
Тя искаше за запуши ушите си с длани, да се хване за корема, да удари глава в стената. Мразеше безпощадната му честност, ала не можеше да го накаже заради нея, не и след всичко, което току-що й бе казал. Почерпи от кладенеца на силата, който не подозираше, че се крие в глъбините на душата й.
- Бъди реалист, Панда. Аз зарязах Тед Бодин. Наистина ли мислиш, че ще изгубя съня си заради теб и нашата малка гореща лятна свалка?
Той не трепна. Не каза нищо. Само я гледаше със студените си сини очи, забулени от мрака.
Луси не можеше да издържа повече нито секунда. Извърна се, като си заповяда да върви бавно. Зави по коридора... Излезе през предната врата... Вървеше невиждащо в нощта. Ужасяващата истина, която толкова упорито се стараеше да потисне, изплуваше на повърхността.
Тя си бе позволила да се влюби в този мъж. Противно на всякаква логика и здрав разум, тя бе обикнала с цялото си сърце този емоционално осакатен мъж, който не можеше да й отвърне с взаимност.
Качи се на катера, но не заспа, свита на кравай на леглото до носа, където Тоби се бе скрил, а остана седнала с широко отворени очи - бясна, лепкава, съкрушена.
25.
На следващата сутрин колата му бе изчезнала, заедно с него. Луси се потътри към къщата, метна мръсните си дрехи в пералната машина, изкъпа се, но главата я цепеше и дори и след душа не се почувства по-добре.
Единствените дрехи, които можеше да облече, бяха черният й бански костюм и една от тениските на Панда. Заброди боса из празната къща. Той бе взел повечето от дрехите си, работните папки и голямата термочаша за кафе, която сутрин обичаше да разнася. Връхлетяха я толкова много емоции, всяка една по-болезнена от предишната - жал заради това, което той бе преживял; гняв към цялата вселена, към самата нея, задето се бе влюбила в толкова обременен мъж. И накрая гняв към Панда.
Въпреки думите си, той я бе подвел. С всяко нежно докосване, с всеки споделен поглед и интимна усмивка, тя чувстваше, че той й признава любовта си. Много мъже са преживели мъчителни изпитания, но това не означаваше, че са се втурнали да бягат презглава.
Гневът я караше да се чувства по-добре и тя го подклаждаше. Не можеше да си позволи да изпитва жалост към него или към себе си. По-добре да превърне тази жалост във вражда. Бягай, страхливецо. Не се нуждая от теб.
Реши още същия ден да се върне в неговата къща.
Въпреки страданията си, не бе забравила обещанието си да помогне на Бри да почисти след погрома от миналата нощ, но преди да стигне до къщата на съседите, Майк й се обади и й каза, че двамата с Тоби ще се справят - никакви момичета не се допускат. Тя не възрази.