- А какво ще стане с пчелите? - Луси би била загрижена за тях.
- Договорих се със семейството, което е собственик на съседната овощна градина, да преместим кошерите там.
Той кимна. Тя зачака. Панда пристъпи от крак на крак.
- Как е Тоби?
- Той е най-щастливото дете на острова. Сега е на училище.
Панда се опита да измисли какво още да каже и накрая зададе въпроса, който не възнамеряваше.
- Говорила ли си с Луси?
Бри беше същата като Темпъл. Кимна, но не каза нищо.
Той извади ръце от джобовете и слезе по стълбите.
- Трябва да поговоря за нещо с теб.
В този момент се приближи кадилакът на Майк. Майк изскочи от колата и протегна ръка с такъв вид, все едно срещата му с Панда е най-щастливото събитие за деня.
- Хей, чужденецо! Страхотно е, че се върна.
Косата му бе по-къса, с по-небрежна прическа и с изключение на часовника се бе отказал от всякакви бижута. Изглеждаше безгрижен и щастлив, като човек, когото не преследват никакви демони. Панда потисна негодуванието си. Муди не беше виновен за това, че е постигнал това, което Панда не бе успял.
Майк прегърна Бри.
- Тя каза ли ти, че най-после определихме датата на сватбата? В навечерието на Нова година. Най-трудната сделка в живота ми.
Бри изви вежда към него.
- Сделката сключи Тоби.
- Крушата не пада по-далеч от дървото - ухили се Майк.
Бри се засмя и го целуна по ъгълчето на устата.
- Поздравления и на двамата - рече Панда.
Денят беше топъл и Майк предложи да седнат на верандата. Гостът се настани в креслото, което току-що бе освободил, Бри седна на другото кресло, а Майк се нагласи върху парапета. Той го осведоми надълго и нашироко за процъфтяващия бизнес на Бри, а след това сподели за последните успехи на Тоби в училище.
- Двамата с преподавателката му подготвят проект по история на афроамериканците.
- Тоби знае повече от нея - с гордост заяви Бри. - Но предполагам, че си дошъл тук, за да поговориш за нещо с мен.
Присъствието на Майк усложняваше и без това трудната задача.
- Всичко е наред. Мога да намина по-късно.
Бри се намръщи.
- За Луси ли се отнася?
Всичко се отнасяше за Луси.
- Не - отвърна той. - Става дума за нещо лично.
- Аз ще ви оставя - обяви Майк жизнерадостно. - И без това имам да свърша малко работа.
- Не си отивай. - Бри се взря в него. - Въпреки вида си, Майк е най-дискретният човек на острова. А и без това ще му разкажа всичко, което ще споделиш с мен.
Панда се поколеба.
- Сигурна ли си? Това... свързано е със семейството ти. С баща ти.
Бри застана нащрек.
- Разкажи ми.
И той го направи. Седнал в проскърцващото плетено кресло, наведен към нея, подпрял лакти на коленете, Панда й разказа за връзката на нейния баща с неговата майка, след това за Къртис.
Когато свърши, в очите на Бри блестяха сълзи.
- Толкова съжалявам.
Панда сви рамене.
Майк се изправи и застана до нея. Бри зарови в джобовете за носна кърпичка.
- След като баща ми почина, майка ми се погрижи всички да узнаем какъв ужасен съпруг е бил, така че това не ме изненадва. Но никой от нас не си е представял, че е имал друго дете. - Тя издуха носа си.
Майк отпусна ръка върху облегалката на креслото й и се втренчи напрегнато в Панда. Не бе останала и следа от безгрижния добродушен веселяк. Като бдителен закрилник, Майк се опитваше да прецени дали това разкритие представлява някаква опасност за жената, която обичаше.
- Защо си купил къщата?
Харесваше му желанието на Майк да защити жената, която обича, и Панда им каза истината:
- Заради някакво извратено отмъщение. Аз мразех баща ти, Бри. Убеждавах се, че ненавиждам цялото ви семейство, но това беше просто ревност. - Панда се размърда в креслото и за свое най-голямо удивление добави: - Когато купих къщата, не бях съвсем на себе си. След като се уволних от армията, имах проблеми, страдах от посттравматично стресово разстройство.
Изрече го, сякаш ставаше дума за хронична хрема.
Израженията им бяха смесица от загриженост и симпатия, но нито един от двамата не побягна с писъци от верандата, нито хукна да търси оръжие, за да се защити. Беше задължен на Джери Евърс за това. Кристи бе намерила подходящия човек, с когото да говори, не някой празноглав психар, а воин, участвал във войната, който разбираше колко се бои Панда, че демоните, с които се бореше, ще надделеят и ще го накарат да нарани други хора.
Но Бри много повече се интересуваше от разкритието на Панда за Къртис.
- Имаш ли негови снимки?
Той не се бе сетил за това, но се трогна, че тя попита. Извади портфейла си.
- Ще ти изпратя няколко, когато се върна в Чикаго. Тази е единствената снимка, която имам в себе си.