Това беше въпросът, който го измъчваше. Ами ако той грешеше? Ако тя бе казала истината, когато бе заявила, че случилото се помежду им е само едно малко лятно приключение? Инстинктите му подсказваха, че не е така, но Панда прекалено добре познаваше силата на самозаблудата. Призова всичките си сили.
- И какво от това? - Луси бе усъвършенствала сарказма си, превръщайки го в истинско изкуство. - Аз мислех, че обичам Тед Бодин, и виж какво се получи.
Толкова му се виеше свят, че едва можа да пророни:
- Да, но той беше прекалено добър за теб. А аз не съм.
- Добре, вярно е.
Той искаше да я грабне, да я метне в колата и да отпрашат, но се съмняваше, че нито тя, нито сътрудниците от Тайните служби на майка й ще бъдат съгласни. Пое дъх на пресекулки и се застави да изрече това, което бе нужно:
- Кристи ми намери психотерапевт, който е ветеран от войната. Бил е на бойното поле. Двамата тутакси си паснахме. Няма да твърдя, че всичко е идеално, но ще кажа, че той ме убеди, че съм много повече с всичкия си, отколкото мислех.
- Той греши - отсече госпожица Чувствителност. При все това на Панда му се стори, че погледът на тези големи кафяви очи леко се смекчи, макар че навярно виждаше това, което му се искаше.
- Кажи ми как искаш да разрешим тази заплетена ситуация -подхвана той и млъкна, за да не се впусне в отчаяни молби. -Знаеш, че ще се оженя за теб, ако ти го искаш. Ще направя всичко за теб. Само ми кажи какво искаш.
Цялата нежност, която му се бе привидяла, изчезна, изместена от ледено високомерие.
- Ти си безнадежден случай. - Луси затрополи по листата и нагоре по стълбите към предната врата. Не я затръшна под носа му, затова Панда реши, че трябва да я последва вътре, за да продължи тя да го сравнява със земята.
Огромното преддверие с широката извита стълба, впечатляващите маслени картини по стените и скъпите старинни мебели подсказваха за стари пари, но захвърлените раници, велосипедните каски и шареният тричетвърт чорап, метнат в ъгъла, свидетелстваха за присъствието на по-млади обитатели. Тя метна якето си върху едно кресло, сякаш взето назаем от музея „Смитсониън“, и се извърна с лице към него.
- Ами ако лъжа?
Той тъкмо се опитваше да изтръска полепналите върху подметките му листа върху ориенталския килим. Заряза непосилната задача и я зяпна втрещено.
- Да лъжеш?
- Ако не съм бременна - поде тя - и си измислям всичко това. Ако съм разгадала нескопосания ти опит да ме защитиш, като че ли не съм способна сама да се защитя! Ако наистина те обичам и това е единственият начин, който съм измислила, за да те върна при себе си? Какво ще направиш тогава?
Той напълно забрави за мокрите обувки.
- Лъжеш ли?
- Отговори на въпроса ми.
Идеше му да я удуши.
- Ако лъжеш, бедна ти е фантазията колко ще побеснея, защото въпреки всичко, което казах, искам да имам дете от теб. Веднага ми кажи истината!
Тя сякаш се разтопи и очите й се изпълниха с безкрайна нежност.
- Наистина ли? Наистина ли искаш дете?
Сега Панда придоби войнствено изражение.
- Не си играй с мен за това, Луси. Прекалено е важно.
Тя се извърна.
- Мамо! Татко!
- Тук сме - прогърмя мъжки глас от дъното на къщата.
Той наистина щеше да я убие, но първо я последва през великолепната къща до просторна, огряна от слънцето кухня, където ухаеше на кафе и прясно изпечени кифлички. В еркера пред квадратния прозорец с изглед към есенната градина бе поставена дървена маса със стойка тип „магаре“. Президентът Джорик седеше в единия край, пред нея бе разтворен „Уолстрийт Джърнал“, а редом лежеше сгънат още един вестник. Тя беше облечена в бял халат, със сиви чехли на краката. Дори без грим, беше красива жена с внушително излъчване. Съпругът й се бе настанил насреща й по дънки и суитшърт, подходящо облекло за съботна сутрин. Въпреки че тя бе вчесана, той още не се бе обръснал. Панда горещо се молеше да са на втората чаша кафе, иначе всичко можеше да се развие по-зле, отколкото той очакваше.
- Мамо, татко, сигурно си спомняте Патрик Шейд. - Луси изрече името му, сякаш говореше за развалено месо. - Моето куче пазач.
Обзет от благоговение и към двамата, Патрик едва намери сили да кимне.
Президент Джорик отмести „Уолстрийт Джърнал“. Мат Джорик затвори своя айпад и свали очилата за четене. Панда се запита дали знаят за бебето... ако изобщо имаше бебе. Типично за Луси беше да го хвърли напълно несведущ в леговището на лъва. Поне му бе спестено присъствието на сестрите и брат й. Беше събота и те навярно още спяха. Жалко, че родителите й бяха такива ранобудници.