- Госпожо - смотолеви той. - Господин Джорик.
Като уважаващ себе си инквизитор, Луси възнамеряваше да го подложи на най-изтънчените мъчения. Тя се пльосна на свободния стол до баща си и остави Панда да стърчи пред тях като селянин пред кралското семейство. Впери свиреп поглед в майка си.
- Никога няма да отгатнеш какво каза той току-що. Заяви, че ще се ожени за мен, ако това искам.
Президент Джорик завъртя очи. Съпругът й поклати глава.
- Още по-глупав е, отколкото го мислех.
- Той не е глупав. - Луси подпря крак върху напречната подпора на масата. - Той е... Добре де, малко е глупав, също като мен. Затова пък има голямо сърце.
На Панда му дойде до гуша. Той удостои Луси с най-страховития си поглед, сетне се извърна към родителите й.
- Моля за разрешение да се оженя за дъщеря ви.
Луси присви очи насреща му.
- Слагаш тигана на огъня, преди да си уловил рибата. Първо трябва да им обясниш защо си недостоен да бъдеш мой съпруг.
Досега той не разбираше много от това, което тя прави, но последното го разбра. Луси искаше той да оголи раните си без разтакаване.
- Искаш ли кафе, Патрик? - Президент Джорик посочи ка-феника върху плота.
- Не, госпожо. - Тя е била негов върховен главнокомандващ и той осъзна, че машинално е заел стойка „мирно“. Чувстваше се добре в тази поза и остана така, с прибрани крака, изпъчени гърди и вперен напред поглед. - Отраснал съм в Детройт, госпожо. Баща ми беше дребен наркодилър, а майка ми бе наркоманка, готова на всичко, за да се сдобие с пари за дрога. Аз самият съм продавал наркотици. Имам досие за малолетен престъпник, живял съм в различни приемни семейства и изгубих брат си в улична престрелка, когато той беше още съвсем малък. Едва успях да завърша гимназия и влязох в армията. Служих в Ирак и Афганистан, преди да постъпя в полицията в Детройт. - Щеше да разкаже всичко, дори и това да е краят му. - Имам колежан-ска степен от щатския университет в Уейн и...
- Колежански степени... - прекъсна го Луси. - Той е магистър. В началото това ме смущаваше, но реших да си затворя очите.
Тя нарочно го караше да се гърчи от притеснение, но Панда изпитваше някакво извратено удоволствие, задето Луси го подтикваше да разкаже всичко. Той превключи на стойка „свободно“, с ръце, скръстени зад гърба, и поглед, вперен над главите им.
- Както казах, завършил съм щатския университет в Уейн. Единственият път, когато съм се доближавал до университет от „Бръшляновата лига“, беше, когато охранявах една холивудска актриса във футболен мач между „Харвард“ и „Йейл“.
- Има добри маниери на масата - каза Луси. - И честно казано, е много секси.
- Виждам - съгласи се майка й със смайващо чувствен глас, което накара Панда да се зачуди дали майка и дъщеря са толкова различни.
- Имаше време, когато пиех прекалено много и се забърквах в побоища заради алкохола - продължи той с откровенията и стисна ръце в юмруци. - Но най-важното, което трябва да знаете за мен... - Застави се да ги погледне. - Страдах от пост-травматично стресово разстройство. - Преглътна. - Изглежда, съм го преодолял, но не желая да рискувам и отново посещавам психотерапевт. Дълго време се боях да не се привържа твърде много към някого, за да не го нараня, но вече не изпитвам такъв страх. Трябва да призная, че понякога ругая и имам избухлив характер.
Президент Джорик погледна съпруга си.
- Нищо чудно, че тя се е влюбила в него. Той е същият като теб.
- По-зле - уточни Луси.
Баща й се облегна назад в стола.
- Вярвам ти.
Но Панда нямаше да позволи на тримата Джорик да го отклонят. Разтвори юмруци.
- С това мое минало аз съм сигурен, че не такъв съпруг сте желали за дъщеря си.
- Господин Шейд, нищо от вашето минало не е ново за мен и Мат - заговори президентът. - Нали наистина не мислите, че щяхме да ви наемем да охранявате Луси, ако преди това основно не ви бяхме проучили?
Това не би трябвало да го учуди, но въпреки това го изненада.
- Вие сте удостоен с много награди - продължи тя. - Служили сте храбро на страната си и имате образцова характеристика от полицейското управление в Детройт.
-Но- намеси се Луси - понякога се държи като пълен идиот.
- Както и ти - изтъкна баща й.
Панда отпусна ръце покрай тялото си.
- Освен това много обичам дъщеря ви. Както сами може да видите. Защото, ако не я обичах, дявол да го вземе - извинете, госпожо, нямаше да се подложа на всичко това. А сега, с цялото ми уважение, трябва да поговоря с Луси насаме.