- Не. И определено ще има партньорство. - Внезапно Панда се почувства по-уверен и стабилен откогато и да било. Ако се нуждаеше от доказателство за новопридобитите си увереност и стабилност, достатьчно беше да си припомни какво въодушевление го изпълни, когато Луси му се обади, за да му съобщи, че е бременна. Не изпита нито страх, нито съмнения. Разкритието, че е излъгала, му подейства като жесток удар, но той при първа възможност щеше да се постарае да поправи този пропуск и тя наистина щеше да забременее.
- Ти ме лиши от правото на глас, Панда. Вместо да изложиш всички „за“ и „против“ и да попиташ за мнението ми, ти ме изключи от разискванията. Отнесе се с мен като към дете.
Дори и със закопчаната догоре пижама, тя не приличаше на дете, но той не биваше дори да помисля какво има под този червен плат, иначе всяка трезва мисъл щеше да изхвърчи от главата му.
- Оттогава се научих на много неща.
- Така ли? - В очите й заблестяха сълзи. - Тогава защо не дойде да ме видиш? Защо трябваше аз да ти звъня?
Той искаше да я грабне в прегръдките си и никога повече да не я пусне, но още не можеше да го направи. И може би никога нямаше да може, ако сега оплеска всичко.
Изхлузи се от пейката и коленичи пред нея.
- Събирах смелост, за да те видя. Изрекох най-голямата лъжа в живота си, когато ти казах, че не те обичам, но бях уплашен до смърт да не те нараня. Оттогава много неща се промениха. Вече не се страхувам да те обичам. А сега можеш да ми крещиш колкото искаш.
Луси изсумтя обидено.
- Аз никога не крещя.
Панда бе достатъчно умен, за да не изтъкне заблудата й.
- Радвам се, защото това, което ще ти кажа сега, няма да ти хареса. - Опита се да се намести по-удобно, но не успя. - Раздялата с теб беше истински ад, но се оказа, че е било най-доброто, което съм могъл да сторя за себе си - за нас двамата - защото най-после на карта бе заложено нещо много по-ценно, отколкото страха, че демоните ми ще се върнат. - Някакво клонче удари по покрива на караваната. - В един етап от живота си вярвах, че заслужавам да страдам. Бях оцелял, а много от другарите ми - не. След като осъзнах това, много други неща ми се изясниха и за пръв път започнах да вярвам във възможностите, вместо в неизбежното.
Той виждаше, че и последните прегради започват да рухват, но тя все още се противеше.
- Аз никога нямаше да те накарам да изпиташ това, което ти ме накара да преживея.
Е, в момента тя правеше почти това, но след като го измъчваше едва от вчера, а той от месеци я изтезаваше, нямаше право да се оплаква.
- Зная, скъпа. - Взе студените й ръце. - Не можеш да си представиш колко нещастен бях без теб.
Думите му я изпълниха с неземно щастие.
- Наистина ли?
Той потри палци в дланите й.
- Нужна си ми, Луси. Обичам те и се нуждая от теб.
Тя се замисли.
- Май не осъзнаваш, че си на колене?
Той се усмихна.
- Да, осъзнавам го. И докато съм тук, долу... - Усмивката му се стопи и яката на ризата започна отново да го задушава. - Луси, моля те, омъжи се за мен. Обещавам да те обичам, да те ценя и да те уважавам. Ще се смея с теб, ще се любя с теб, ще те почитам с всеки мой дъх. Знам, че ще спорим, но накрая няма да има значение, защото бих дал живота си за теб. - Сега целият бе плувнал в пот. - По дяволите, никога досега не съм правил това...
Тя наклони глава.
- А какво ще кажеш да ме защитаваш? В това си най-добър, така че защо не го обещаваш?
Патрик повече не можеше да издържа и дръпна вратовръзката.
- Колкото до това... - Разкопча още едно копче. - Аз... не мога да измисля точно как да го кажа.
Малката палавница търпеливо чакаше, а в очите й се бе стаила толкова нежност, че думите сами излязоха от устата му.
- Ти си моето тихо пристанище. Ти не се нуждаеш от защита и наполовина толкова, колкото аз, затова какво ще кажеш за известно време ти да се заемеш с тази задача?
Тя го погали по главата, докосванията й бяха леки като пера, а очите й му обещаваха целия свят.
- Ще се постарая с всички сили.
- А какво ще кажеш за останалото? - попита той с треперещ глас, сякаш животът му зависеше от това. - Достатъчно ли си корава, за да се омъжиш за мен?
Луси плъзна пръсти по бузата му.
- По-корава, отколкото можеш да си представиш.
Облекчението му бе толкова огромно, че му се зави свят, но постепенно дойде на себе си, докато тя му шепнеше любовни слова. После Луси стана от кушетката, отиде до вратата и пусна резето. Извърна се с лице към него и пръстите й започнаха да разкопчават копчетата на пижамата.
Панда се изправи. След миг сакото му се озова на пода.
Горнището на пижамата се разтвори и тя пристъпи към него. Обви ръце около шията му и го целуна с най-сладката целувка в живота му, пълна със страст и обещание, и с любовта, която той търсеше, откакто се бе родил. Но когато устните им най-сетне се разтвориха, по лицето й пробягна сянка.