- Има още нещо.
- Дяволски съм сигурен, че има - промърмори той, галейки гърба й под пижамата.
- Не, не е това. - Тя опря ръце на гърдите му. - След като гневът ми стихна и имах време да осъзная, че ти наистина ме обичаш, трябваше да измисля как да привлека вниманието ти.
Той разбра.
- Всичко е наред, скъпа. Знам, че не си бременна.
Ала това, изглежда, не я задоволи.
- Измислих план. Темпъл и Макс се съгласиха да ми помогнат да те отвлека и...
- Да ме отвлечеш?
Лицето й изведнъж доби самодоволен вид.
- Ти също би постъпил така.
По-скоро адът ще замръзне.
- Щом така казваш.
- Работата е там - тя подръпна едно от копчетата на ризата му, - колкото до бременността ми...
- Смятам да се погрижа за това в най-скоро време, но моля те, повече не ме лъжи.
Луси разкопча още едно копче, после друго.
- Работата е там... наистина не се чувствах добре, после започнах да смятам, отидох на лекар и тогава...
Той се втренчи в нея.
Устните й се извиха в нежна усмивка. Тя вдигна ръце и обхвана лицето му в шепи.
- Истина е.
ЕПИЛОГ
Луси отпусна глава върху широкото рамо на Тед Бодин и доволно въздъхна.
- Кой можеше да си представи, че след всичко, което преживяхме, историята ще свърши така?
- Животът понякога ни поднася изненади - рече той.
Беше краят на май, третата годишнина от сватбата им, която беше на косъм да се състои, макар че не по този повод се бяха събрали в къщата край езерото, която блестеше със свежо боядисаните бели стени и тъмносини жалузи. Всички празнуваха Деня в памет на загиналите във войните в началото на поредното лято.
Тоби и двама негови приятели хвърляха фризби, а Мартин се носеше по петите им. Един от племенниците на Бри срамежливо се опитваше да поведе разговор с най-малката сестра на Луси, а Трейси и Андре ги наблюдаваха развеселено. Луси погледна гладко избръснатото лице на Тед.
- Не се обиждай, но съм изключително доволна, че не се омъжих за теб.
- Не се обиждам - отвърна той весело.
В далечината Луси чуваше слабите удари на чук. След месец просторните дървени къщи щяха да бъдат готови да посрещнат първите туристи.
- Честно казано, не проумявам как се справя Мег - поклати глава Луси. - За човек като нея сигурно е много трудно да понася твоя перфекционизъм.
Тед кимна сериозно.
- Несъмнено е тежко бреме.
Тя се усмихна и погледна през двора към новото барбекю, край което родителите й бъбреха с леко притеснените Темпъл и Макс.
- Да съм омъжена за Панда, е много по-лесно - заяви Луси.
- Ще трябва да ти повярвам - отвърна Тед. — Той малко ме плаши.
- В него няма нищо плашещо, но съм сигурна, че той ще го приеме като комплимент.
Тед стисна рамото й.
- Хубаво е, че с теб не се чувствахме удобно един с друг, докато бяхме сгодени, иначе онази сватба можеше наистина да се състои.
Двамата потръпнаха.
Към тях се приближиха Мег и Панда. Кой можеше да си представи, че нейният вечно навъсен телохранител ще се превърне в такъв образцов съпруг?
Лошото влияние на Мег върху Тед си казваше думата, защото той целуна Луси по темето, за да види дали ще предизвика неприятности. Но постигна обратен ефект, защото Луси също обичаше да създава неприятности.
- Съпругът ти ме сваля - подвикна тя към най-добрата си приятелка. - Между другото, как се чувстваш като втори номер?
Мег се ухили самонадеяно.
- Панда можеше да бъде мой, ако ти не беше духнала от църквата. Той определено ме сваляше по време на онази така наречена репетиция на сватбената вечеря.
- Ами... Ти изглеждаше адски секси онази вечер - съгласи се Луси, а Панда и Тед си размениха красноречивите погледи на щастливи съпрузи под чехъл.
- Странно е - промърмори Мег. - Всяка от нас би трябвало да е омъжена за съпруга на другата.
Този път и четиримата потръпнаха.
- Ще ви кажа какво е странното. - Към тях се приближи Бри, придружавана от Майк, гордо препасал върху гърдите си кенгуру, в което кротко спеше бебе. - Вие четиримата. Никога не съм виждала такива странни отношения. Майк, не са ли странни?
- Хайде сега, Бри... Някои хора могат да кажат същото и за нас.
- Ти си прекалено добър, за да си реален. - Бри го дари с усмивка, като че ли двамата бяха сами на този свят.
Тоби се отдалечи от приятелите си.
- Той не е чак толкова добър. Снощи почти е унищожил запасите ми от шоколадови дражета.
Майк се ухили, хвана го за врата и нежно го разтърси, без да събуди малкото братче на Тоби.