- Трябва да си намериш по-добро скривалище, синко.
През последните три години Тоби бе пораснал с цяла главаи в къщата започнаха да идват момичета, което подлудяваше Бри. Но за петнайсетгодишно момче Тоби беше забележително разумен, така че Луси не се притесняваше.
Ведно с раждането на бебетата и процъфтяващите кариери в живота им бяха настъпили и безброй прекрасни промени. Но имаха и трудни периоди. Луси още тъгуваше за загубата на дядо си Личфийлд, а Бри направи спонтанен аборт по време на първата си бременност. За щастие, благополучната поява на този свят на Джонатан Дейвид Муди година по-късно изцери болката и.
Една от промените, която шокира всички, с изключение на Луси, бе решението на Панда да наеме още служители, за да може да се върне в университета и да завърши психология. Сега приемаше охранителни задачи, които не налагаха дълги пътувания, и посвещаваше останалата част от времето си на много по-важната работа да помага на други травмирани ветерани да се върнат към нормален живот. Оказа се, че притежава истински талант за това.
Луси откри, че майчинството идеално пасва на преуспяващата й кариера на писателка. Тя беше роден разказвач, с невероятната дарба да пресъздава правдиво историите на децата, на които помагаше. Току-що бе започнала да работи върху третата си книга, посветена на осемнайсет- и деветнайсетгодишните сираци, които трябваше да напуснат приемните семейства и нямаше къде да отидат. Освен това Луси доби широка популярност и се превърна в един от най-авторитетните специалисти по консултиране на деца от рискови групи. Често я канеха да гостува в телевизионни предавания и токшоута, в същото време тя продължаваше да работи на доброволни начала в Центъра за бездомни деца „Роксбъри“ в Чикаго, за да не се откъсва от работата, която обичаше най-много.
С изключение на семейството им, най-големият проект, с който двамата с Панда се бяха заели, беше изграждането на летния лагер на острова, върху мястото, където Панда обичаше да се усамотява, чието строителство вече бе почти завършено. Лагерът щеше да позволи на братята и сестрите, живеещи в различни приемни семейства, да прекарват заедно по няколко скъпоценни седмици всяко лято. В него можеха да почиват измъчени ветерани от войните и семействата им, докато се опитваха да изградят новия си живот. Панда и Луси отлично разбираха с какви трудности щеше да се наложи да се сблъскват при толкова много деца и възрастни с психически проблеми, но те бяха наели неколцина изключително способни хора да им помагат, всеки един от тях готов да се справи с предизвикателствата.
Лагерът беше финансиран от фонда „Личфийлд-Джорик“, чийто капитал значително нарасна, след като Луси вложи в него по-голяма част от парите, наследени от дядо й.
- Нашата яхта отплава - бе заявил Панда, когато всички документи бяха подписани.
Благодарение на бизнеса му и успешната писателска кариера на Луси те бяха финансово обезпечени, а и нито един от двамата нямаше желание да живее в излишен лукс. Нито палавата им дъщеричка, която щастливо шляпаше наоколо, нахлузила обувките, захвърлени от родителите й.
Охранителните инстинкти на Панда сработиха секунди преди майчинските уши на Луси.
- Аз ще го взема - каза той.
Луси кимна и се отправи към двегодишната им дъщеря, която с весели писъци се опитваше да грабне опърпания плюшен динозавър от яростно протестиращото миниатюрно копие на Тед Бодин. Панда стигна до остъклената веранда, където спеше синът му. Бебето притихна, когато баща му го гушна и облегна главичката му на рамото си, а старата къща, която някога изглеждаше толкова недружелюбна, ги приветства в прегръдките си. Той погледна към двора, където се бяха събрали всички важни хора в живота му.
Луси бе успяла да отвлече вниманието на дъщеря им - малка укротителка на лъвове, наследила тъмните къдрици на баща си и авантюристичния дух на майка си. Следобедният ферибот приближаваше с пуфтене към пристанището. Две чайки се стрелнаха към водата в търсене на храна. Луси вдигна глава и погледна към верандата. Когато погледите им се срещнаха, устните й се извиха в нежна усмивка на умиротворение, която изпълни сърцето му с щастие.
Бъди най-добрият в това, което умееш.
Кой можеше да предположи, че той ще бъде толкова добър в това?
БЛАГОДАРНОСТИ
С кариера, благословено дълга като моята, толкова много хора са ме подкрепяли и напътствали - роднините ми, приятелите ми, моята дългогодишна редакторка, мъдрата и чудесна Кери Ферън; несравнимите екипи от „Харпър Колинс“, „Уилям Мороу“ и „Ейвън Букс“, които бяха невероятно щедри към мен. Отдавна дължа благодарност на винаги заредената с търпение редакторка по авторските права Шелби Перън. За нещастие, всичко, което е убягнало от вниманието й, е по моя вина. Същото се отнася и за изключително способната ми асистентка, забележителната Шарън Мичъл.