- Зависи какво наричаш изнасилване.
- Щеше да знаеш, ако си го правил. - Луси се гмурна в дълбокото. - Трябва да призная, че снощната вечер беше изключително интересна.
Веждите му се сключиха.
- Интересна! Ти мислиш, че е била интересна?
Не, тогава не мислеше. Но сега? Определено.
- Може би ако беше малко по-добър актьор, щеше да успееш да ме заблудиш.
Той се наежи, добивайки буреносен вид.
- Нямам понятие за какво говориш.
Тя подмина без внимание поредното му изпълнение.
- Очевидно е, че искаш да се отървеш от мен, но това ли бе най-доброто, което можа да измислиш? - Злодейските му устни се свиха на тънка черта и изражението му стана толкова заплашително, че тя трябваше да призове цялата си смелост, за да подпре лакти на масата и да срещне погледа му. - Никъде няма да отида, Панда. Няма да се отървеш от мен. - Едно малко дяволче я подбъзикна и тя посочи към ъгълчето на устата си. -Тук имаш малко храна.
- Все ми е тая.
- Сигурен ли си? На такъв придирчив гастроном като теб?
- Ако не ти харесва, знаеш какво да направиш.
- Да. Да отлетя у дома и да ти изпратя чек за хиляда долара плюс разходите.
- Дяволски си права, плюс разходите. - Той избърса уста със салфетката, по-скоро машинален жест, отколкото знак на капитулация.
Луси обви пръсти около своята чаша. Панда можеше по всяко време да я изхвърли на пътя и да изчезне, но той искаше парите, затова не го бе направил. А сега бе намислил да я изплаши и да прибере печалбата. Толкова по-зле за него.
Тя остави чашата на масата. През цялото това време Луси бе предполагала, че той командва парада, но е било точно обратното.
- Ти си голямо и лошо момче, Панда. Вече го разбрах. И сега, след като съм наясно, можеш да прекратиш представлението.
- Нямам понятие за какво говориш.
- Всички тези похотливи погледи. Приказките, че „искаш да правиш секс“.
Той отмести чинията си, оставяйки палачинките недоизядени, и я изгледа отвратено.
- Ето как аз виждам нещата. Богатото момиченце иска да внесе вълнение в живота си, размотавайки се с тип като мен. Греша ли?
Луси си напомни кой командва парада.
- Е, преживяването определено ме накара да си припомня колко е важно да имаш добри маниери на масата. - Тя го удостои със същия суров поглед, с който гледаше сестрите и брат си, когато извършеха някоя пакост. - Кажи ми къде отиваме?
- Аз отивам на езерото Кадо. А ти, ако знаеш кое е добро за теб, ще се отправиш към летището.
- Извинете. - Около шейсетгодишна жена, в костюм от сако и панталон в прасковен цвят, се бе приближила към сепарето им. Жената посочи към съседната маса, зад която седеше пълничък мъж с двойна брадичка и мустаци като на морж, преструвайки се, че гледа в друга посока. - Съпругът ми Конрад ми каза да не си пъхам носа в чужди работи, но аз не можах да не забележа... - Жената се втренчи в Луси. - Някой казвал ли ви е колко много приличате на президентската дъщеря? Онази Луси.
- Постоянно й го казват - обади се Панда. Той погледна през масата към Луси и й заговори на отличен испански: Ella es otra persona quepiensa que re pareces a Lucy Jorik.4 После се обърна към жената. - Тя не говори много добре на английски.
- Удивително - продължи непознатата. - Сега, когато съм по-близо, виждам, че тя е доста по-млада. Надявам се, че като порасне, няма да стане като нея.
Панда кимна.
-Поредната разглезена богаташка, която си мисли, че целият свят й е длъжен.
Нa Луси никак не й се нравеше всичко това, но дамата в прасковения костюм бе набрала скорост.
Преди се възхищавах на начина, по който президент Джорик с възпитала децата си, но явно с тази Луси нещо не се е получило. Да избяга от онзи сладур Бодин. Не пропускам шоуто на майка му по телевизията. А Конрад е запален почитател на Голфа. Следи всички турнири, в които играе Далас Бодин.
-Предполагам, че някои жени не могат да оценят късмета си - присъедини се Панда охотно.
-Между нас да остане, Конрад също. - Тя се усмихна на Луси. - Е, пожелавам ви приятен ден. Извинете, че ви обезпокоих.
- Няма нищо - отвърна Панда, вежлив като пастор от малък град. Но в мига, в който жената се отдалечи, той смачка салфетката. - Да се махаме по-скоро от тук, преди да цъфне целият ти фен клуб. Само тези простотии ми липсват.
- Зъби се колкото искаш - заяви Луси. - Ти ме покани на това вълнуващо пътуване и аз нямам намерение да се отказвам.
Той хвърли няколко банкноти на масата, доста по-гневно, отколкото бе нужно.
- Твоя воля. После се сърди на себе си.
4.
Малката къща под наем бе сгушена на брега на един от уединените водни ръкави на езерото Кадо. Два стари климатика стърчаха от избелялата дървена ламперия с цвят на горчица. Пред стъпалата на входа имаше площадка с изкуствен торф. Предишната нощ бяха прекарали в един мотел край тексаското градче Накъдочис и през цялата вечер Панда умишлено я пренебрегваше. Рано тази сутрин се отправиха на североизток към езерото, разположено на границата между Тексас и Луизиана и според рекламната брошура, която тя взе от бензиностанцията, където спряха да заредят, беше най-голямото сладководно езеро на юг - и определено най-призрачното, с първобитните си мочурища сред застояли кафеникави води.