Той се занимаваше с мотоциклета - човъркаше нещо по мотора, затягаше и разглобяваше разни части. Гол до кръста, със синя бандана на главата, Панда смазваше и лъскаше, проверяваше нивото на маслото, сменяше спирачните накладки. Слагаше радиото на перваза и обикновено слушаше хип-хоп, освен един път, когато тя влезе вътре и през отворения прозорец чу ария от „Вълшебната флейта“. Когато му го спомена, той я обвини, че му била пипала радиото, и й нареди да смени проклетата станция. От време на време го заварваше да говори с някого по мобилния си телефон, но така и не й се удаде възможност да провери списъка с обажданията му.
През нощта младата жена се заключваше спалнята си, докато той оставаше във всекидневната - понякога гледаше бейзболен мач по телевизора, но по-често седеше на верандата, загледан в тъмните води на езерото. Вцепенението, сковаващо душата й през първите дни, почти бе изчезнало и Луси се улови, че го наблюдава.
Панда вдъхна с пълни гърди мускусното ухание, носещо се откъм езерото. Разполагаше с прекалено време за мислене - твърде много спомени се тълпяха в главата му - и с всеки изминал ден негодуванието все по-надълбоко разяждаше душата му.
Не очакваше тя да издържи повече от няколко часа, а ето че все още бе тук, седем дни след като я бе качил на мотоциклета. Защо тази жена не постъпваше така, както се очакваше от нея? Да се върне в Уайнет или да изприпка у дома във Вирджиния. Беше му все едно къде ще отиде, стига да не е тук.
Не можеше да я разбере. Тя бе разгадала противната сценка с фалшивото изнасилване, която бе разиграл по време на и гората им нощ заедно, и се държеше така, сякаш не чуваше и половината от оскърбленията по свой адрес. Беше толкова овладяна, толкова дисциплинирана. Това, което бе направила и деня на сватбата си, беше съвършено нетипично за нея. При все това... Зад добрите й маниери той улавяше проблясъци на нещо много по-сложно. Тя беше умна, вбесяващо проницателна и твърдоглава като муле. Сенките от миналото не я съпътстваха неотклонно, както него. Можеше да се обзаложи на каквото и да е, че тя никога не се е събуждала с викове. А когато е била все още дете...
А когато е била все още дете, бе постигнала това, което той по бе успял.
Петстотин долара. Толкова бе струвал по-малкият му брат.
Разнесе се крясък на блатна птица и до него сякаш долетя гласът на осемгодишния му брат, докато двамата вървяха по разнебитения тротоар към поредния приемен дом. Настоящата социална работничка се изкачваше по скърцащите стъпала на нерандата пред тях.
- Ами ако отново се напишкам в леглото? - прошепна Кьртис. - Нали затова ни изритаха последния път?
Панда прикри страха си зад прекалената самоувереност пи петнайсетгодишен хлапак.
- Не се тревожи за това, маймунке. - Той ръгна приятелски Къртис в слабичкото му рамо. - Аз ще се събудя посред нощ и ще те заведа в тоалетната.
Ами ако не събуди, както стана миналата седмица? Беше си обещал, че няма да заспива, докато не заведе Къртис да се изпишка, но бе задрямал и на следващия ден старата госпожа Гилбърт казала на социалните да потърсят друг дом за Къртис.
Панда нямаше да позволи нещо да го раздели с по-малкия му брат и заяви на социалната работничка, че ще избяга, ако не са заедно с Къртис. Тя навярно му бе повярвала, защото им намери нов дом. Но го предупреди, че няма повече семейства, желаещи да вземат и двамата.
- Страх ме е - прошепна Къртис, когато стигнаха до верандата. - Теб страх ли те е?
- Мен никога не ме е страх - излъга той. - Няма от какво да се боим.
Но бе сгрешил.
Панда впери поглед в тъмната вода. Луси е била на четиринайсет, когато майка й е умряла. Ако двамата с Къртис бяха срещнали Мат и Нийли Джорик, сега брат му щеше да е жив. Луси бе успяла да направи това, в което той се бе провалил - да опази живота на сестра си - и сега Къртис лежеше в гроба, докато сестрата, която Луси бе защитила, се подготвяше да постъпи в колеж.
Когато е бил само на десет, Къртис се бе забъркал с някаква банда, което Панда можеше да предотврати, ако не беше в трудововъзпитателно училище. Оттам го пуснаха колкото да отиде на погребението на брат си.
Примигна мъчително. Спомените за Къртис само отключиха и други спомени. Щеше да му е по-лесно да не мисли, ако имаше музика, с която да ги заглуши, но не можеше да слуша драматични произведения като „Отело“ и „Борис Годунов“ или други опери, докато Луси е наоколо. Или който и да било друг.
Искаше му се тя да дойде и да поговори с него. Искаше тя да е наблизо; искаше да е надалеч. Искаше тя да си тръгне, да остане, да си свали дрехите... Не можеше да се избави от това желание. Да е по цял ден с нея, би било изпитание за всеки мъж, особено за толкова сладострастно копеле като него.