- Не съм готова.
- Това си е твой проблем. - Панда се зае да завързва лодката. - Пътьом ще те хвърля на летището „Шривпорт“.
- Няма нужда - преглътна Луси. - Аз оставам тук.
- И как ще изкарваш пари?
Вече трябваше да е решила този проблем, но така и не бе успяла. Макар че не желаеше да го признае, никак не й се нравеше идеята да остане сама в къщата без него. Удивително колко спокойно се чувстваше в компанията на този невероятно тайнствен непознат. Много по-спокойно, отколкото с Тед. С Панда нямаше нужда да се преструва на по-добра, отколкото беше.
Той излезе от лодката.
- Ето какво предлагам. Ако довечера се обадиш на родителите си, ще можеш още малко да попътуваш с мен.
Луси се покатери на пристана.
- Още колко дълго?
- Докато не ми писне от теб - измърмори той, приключил със завързването на лодката.
- Така може би няма да стигна и до следващия град.
- Това е най-доброто, което мога да ти предложа. Помисли си.
Луси почти се зарадва, че той я принуждаваше да направи това, което тя трябваше да стори още от самото начало, затова кимна.
Вечерта тя се опита колкото можа по-дълго да отложи телефонния разговор, суетейки се с различни домакински занимания, докато той не изгуби търпение.
- Обади им се.
- По-късно - смънка тя. - Първо трябва да си събера багажа.
- Страхливка - подсмихна се той презрително.
- А теб какво те е грижа? Това не те засяга.
- Разбира се, че ме засяга. Майка ти беше президент на тази страна. Това е мой патриотичен дълг.
Луси грабна телефона. Докато набираше номера, съжали, че нито веднъж не бе успяла да се добере до телефона му, докато той не я гледаше. Въпреки че излезе на верандата, той я виждаше през прозореца.
Сърцето й се разтуптя, когато чу познатия дрезгав глас на Мат. С усилие преглътна напиращите сълзи.
- Татко...
- Луси! Добре ли си?
- Горе-долу. - Гласът й пресекна. - Съжалявам. Знаеш, че за нищо на света не бих причинила болка на теб и на мама.
- И двамата го знаем. Луси, ние те обичаме. Нищо не може да промени това.
Думите му забиха ножа на вината още по-навътре в раната й. Те й бяха дали всичко, без да очакват нищо в замяна, а ето как тя им се бе отплатила. Преглътна сълзите.
- Аз също ви обичам.
- Трябва да седнем и да обсъдим случилото се. Да разберем защо си се притеснявала да говориш открито с нас за това. Искам да си дойдеш у дома.
- Зная. Как... как са децата?
- Холи ще спи при приятелка, а Шарлот се учи да свири на китара. Андре има гадже, а Трейси ти е много сърдита. Колкото до дядо ти... Можеш да си представиш как е приел случилото се. Предлагам да пийнеш нещо по-силно, преди да му се обадиш. Но първо трябва да поговориш с майка си. Може да си на трийсет и една, но все още си част от това семейство.
Той не би могъл да каже нещо, което да я накара да изпита по-голямо омерзение към себе си.
- Луси? - Беше Нийли. Баща й й бе предал телефона.
- Съжалявам - заяви младата жена припряно. - Наистина.
- Не се тормози за нищо - тутакси отвърна майка й. - Не ме интересува, че си зряла жена. Ние искаме да се прибереш у дома.
- Аз... аз не мога. - Луси прехапа устни. - Бягството ми още не е завършило.
От всички хора Нийли най-малко можеше да оспори това и дори не се и опита.
- Кога мислиш, че ще завърши?
- Аз... още не зная.
-Дай ми да говоря с нея! - чу се в телефона писъкът на Трейси.
- Ние дори не сме подозирали, че си била толкова нещастна - промълви Нийли.
- Не бях. Не бива да мислиш така. Просто... Не мога да обясня.
- Щеше ми се поне да се опиташ.
- Дай ми телефона! - извика Трейси.
- Обещай, че ще се обаждаш - настоя майка й. - И обещай, че ще позвъниш на дядо си.
Преди Луси да обещае каквото и да било, Трейси грабна телефона.
- Защо не ми се обади? За всичко е виновна тази Мег. Нена-ииждам я. Изобщо не биваше да слушаш какво ти приказва. Тя ревнува, защото ти се омъжваш, а тя - не.
- Трейси, зная, че те разочаровах, но вината не е на Мег.
Малката й сестричка Бътън се бе превърнала в осемнайсетгодишен вулкан от страст.
- Как е възможно в една минута да обичаш някого, а в следващата да го разлюбиш?
- Не беше точно така.
- Ти си егоистка. И глупачка.
- Съжалявам, че те разстроих. - Трябваше да приключи с това, преди окончателно да е изгубила смелостта си. - Ще дадеш ли телефона на другите?
През следващите десет минути Луси узна, че Андре все още говори по телефона с Тед, че Холи ще се яви на прослушване за роля в една пиеса, а Шарлот е научила да свири на китара „Пияният моряк“. Всеки разговор беше по-болезнен от предишния. Чак след като затвори, Луси осъзна, че и тримата зададоха въпроса, който не се бяха решили да поставят родителите й.