Луси, къде си?
Панда излезе на верандата зад нея и взе телефона, преди тя да успее да провери списъка с обажданията му. Дали се бе свързал с папараците, или не? Той изчезна вътре и когато и тя най-после го последва, той гледаше бейзболен мач.
- Трябва да проведа още един разговор - обяви Луси.
Панда я изгледа изпитателно.
- Напоследък телефонът нещо прави номера. Кажи ми номера и аз ще го набера вместо теб.
- Мога да се справя.
- Апаратът е доста капризен.
Време беше да сложи край на тези игри.
- Искам да видя телефона ти.
- Зная.
- Ако няма какво да криеш, ще ми позволиш да погледна.
- Кой е казал, че няма какво да крия?
Той явно се забавляваше и това не й се нравеше.
- Ти знаеш всичко за мен, а аз не зная нищо повече за теб от това, което знаех преди единайсет дни. Дори не знам истинското ти име.
- Симпсън. Брад.
- Боиш се, че ще видя номера на „Нашънъл Енкуайър“ на бързо избиране?
- Няма.
- Тогава някой друг таблоид? Или контактуваш със сериозните издания?
- Наистина ли мислиш, че човек като мен ще си шушука с пресата?
- Може би. Аз съм твоят печеливш билет от лотарията.
Той сви рамене, изпъна крак и извади телефона от джоба си.
- Ето, забавлявай се.
Фактът, че й даваше телефона, я наведе на мисълта, че тя няма да намери никакви тайни, и се оказа права. Единственият номер, записан в паметта, беше този, на който тя току-що бе позвънила. Луси му върна апарата.
Докато влизаше в къщата, гласът му се разнесе зад гърба й, тих и леко хриплив.
- Виждам те като много неща, но печелившият билет от лотарията не е сред тях.
Луси не знаеше какво има предвид и предпочете да се престори, че не го е чула.
Панда заряза бейзболния мач, който не гледаше, и се върна на верандата. Крайно време беше да проведе сериозен разговор със себе си. Сякаш не го бе правил през последните две седмици.
Бъди най-добрият в това, което умееш. Това беше неговият девиз. Бъди най-добрият в това, което умееш, и стой далеч от това, в което не си. А кое беше начело в този списък? Емоционалните тъпотии.
Нo всеки мъж би откачил, ако толкова дълго остане насаме с нея. В тези шорти и тениски тя приличаше на дяволски секси петнайсетгодишна тийнейджърка, от което би трябвало да му призлее, но стомахът му не се преобръщаше, защото тя не беше на петнайсет.
Той се бе оказал пленник на възбудата, негодуванието и страха. Втренчи се в нощния мрак, опитвайки се да не се поддава на бушуващите в гърдите му чувства. И безславно се провали.
Лууси изучаваше отлепените тапети в спалнята си. Утре сутринта заминаваха, а Панда оставаше за нея същата глупачка, както и когато се качи на мотоциклета му. Дори не знаеше истинското му име. А още по-важно - не знаеше дали той ще продаде историята й на жълтата преса, или не.
Не бе вечеряла и отиде в кухнята, за да си приготви купа с овесени ядки. През прозореца видя Панда на верандата, отново загледан в езерото. Зачуди се за какво мисли.
Изсипа в купата малко от кутията с овесени ядки и я отнесе всекидневната. По телевизията с приглушен звук вървеше Американският президент“. Тъкмо се канеше да седне, когато видя нещо приличащо на визитна картичка, подаващо изпод възглавницата на дивана. Тя я измъкна.
ФЕРИБОТ,, ЧЕРИТИАЙЛАНД“
ПОСТОЯНЕН ПРОПУСК No 3583
Тук започва вашето истинско
мичиганско приключение
Дали бе изпаднала от портфейла на Панда, или предишният притежател го е изгубил? Имаше само един начин да разбере. Тя върна обратно картичката под възглавницата, оставяйки я точно, където я бе намерила.
На следващата сутрин я нямаше.
5.
Най-после Луси знаеше за Панда нещо, което той не искаше да разкрива. Това би трябвало да повдигне духа й, но младата жена не искаше да напуска езерото Кадо, затова в деня на тръгването се чувстваше потисната и тъжна. Тя го убеди да спрат в Тексаркана, където, въоръжена с фалшивия корем, демонстративно си купи предплатен телефон. Заяви му да го впише в списъка с разходите.
Веднага щом пресякоха границата на Арканзас, се наложи да спрат в един тунел, за да изчакат да спре проливният дъжд. Тя го попита къде отиват, без да очаква отговор. Но той я изненада.
- До вечерта трябва да сме в Мемфис - рече, без да уточнява повече подробности.
Мотоциклетът му имаше тексаски номера, той почиваше на границата на Луизиана, в момента бяха на път за Тенеси и като капак имаше постоянен пропуск за ферибота на остров някъде в Мичиган. Дали това бе обичайна практика на пътуващите строителни работници, или просто стил на живот на един странник? Жалко, че и тя не беше толкова загадъчна, но беше трудно да пазиш тайни, когато животът ти е бил на показ още от тийней-джьрските години.