- Това ще бъде защитата ти, нали? Ти просто си си вършил работата, нали?
- Повярвай ми. Не беше лесно. - Той спря да духа в патронника, за да огледа косата и татуировката с окървавените тръни върху ръката й. - Надявам се, че това не е за постоянно. Изглеждаш странно.
- Върви по дяволите. - „Майната ти“, би казала Вайпър, но Луси не можеше да произнесе тези думи. - Сигурна съм, че много ти е харесал малкият бонус, който получи накрая? Да преспиш с президентската дъщеря, несъмнено ти е дало основание да се хвалиш в съблекалнята на телохранителите.
Сега Панда изглеждаше почти толкова ядосан, колкото и тя.
- Това ли си мислиш?
Мисля, че изгубих и последните остатъци от достойнството си, когато дойдох тук.
- Мисля, че ти си професионалист и би трябвало да се държиш като такъв. А това означава да ми кажеш кой си. И което е по-важно, означава да държиш ръцете си далеч от мен.
Панда скочи от пристана.
- И дяволски добре се справях. През всичките дни, които прекарахме в онази скапана дупка на езерото Кадо. Двамата постоянно се сблъсквахме. Ти се разнасяше наоколо в онова парцалче от черен целофан, което наричаше бански костюм, и розово потниче, през който дори слепец можеше всичко да види. И тогава дяволски добре държах ръцете си далеч от теб.
Тя бе успяла да пробие бронята му, което бе малко утешение за наранената й гордост.
-Ти знаеше всичко за мен, Панда... или каквото там е истинското ти име. Имал си досие с цялата информация за мен, но не разкри нито един истински факт за себе си. Ти ме измами и ме направи на глупачка.
- Не съм те направил на глупачка. Това, което се случи през онази нощ, нямаше нищо общо с работата. Ние бяхме двама души, които се желаеха. Всичко е толкова просто.
Но за нея не беше толкова просто. Ако беше толкова просто, тя никога нямаше да дойде тук.
- Аз си свърших работата - рече той. - Повече не ти дължа никакви обяснения.
Тя трябваше да знае - трябваше да попита - и Вайпър изсумтя презрително, за да прикрие колко е важен този въпрос за нея.
- А твоята работа включваше ли онази жалка, изпълнена с вина целувка на летището?
- За какво говориш?
Смущението му пропука част от самоуважението и.
- Онази целувка бе пропита с вината ти - заяви тя. - Ти искаше един вид опрощение на греховете, защото отлично си осъзнавал каква си гадина.
Лицето му доби каменно изражение.
- Щом така мислиш, нямам намерение да те разубеждавам.
Луси искаше той да я разубеди, да каже нещо, което ще я накара да се почувства по-добре за всичко случило се, след като скочи на задната седалка на мотоциклета му. Но той не го направи и само щеше да предизвика съжалението му, ако продължи да говори.
Той не се опита да я задържи, когато тя тръгна от кея. Луси спря при външния душ. Както беше с дрехите, изми с шампоан езерната вода от главата си, после се уви с една плажна кърпа и влезе вътре. По кухненския под зад нея останаха мокри следи от стъпки. Тя заключи вратата на спалнята, смъкна мокрите дрехи и навлече черно потниче, зелената туту поличка с кожения колан и нахлузи войнишките боти. Отдели още няколко минути, за да очертае очите си с черен молив, а устните с кафяв и да си сложи халката на носа. После наблъска вещите си в раницата. Фериботът заминаваше след половин час. Крайно време беше да се завърне у дома.
Последен модел тъмносив сув с илинойски номера бе спрян на алеята. Трудно й бе да си го представи зад волана на кола. Луси се качи на планинския велосипед и се отправи към града.
Беше горещ слънчев следобед. Преди Четвърти юли летният сезон не беше в разгара си, но по булевард „Бийчкомбър“ туристи по шорти и джапанки вече пъстрееха сред тълпата от местни жители. Ухание на пържени картофки се разнасяше от „Догс енд Молтс“ - плажна закусвалня с проскърцваща мрежеста врата и напукани маси за пикник. Тя мина покрай кафенето „Петнистата жаба“, откъдето вчера си купи капучино. Редом до него в сянката пред входа на „Джери’с Трейдинг Пост“ дремеше куче. Младата жена се огледа и осъзна колко много й харесва това място и как не й се искаше да заминава. „Магазинът на Джейк за гмуркачи“ изпълняваше и ролята на каса, където се продаваха билети за ферибота. Вътре миришеше на стара гума и силно кафе. Тя купи еднопосочен билет и остави велосипеда на стойката пред градското пристанище. Може би Панда щеше да го намери тук. А може би не. Не й пукаше.
Луси се нареди на опашката от туристи, които започваха да се качват на борда. Една майка изскочи от опашката, за да догони непослушното си дете. Колко пъти Луси си се бе представяла с детето на Тед? Сега се питаше дали изобщо някога ще има дете.