Съжаляваше, че не бе задала на Панда повече въпроси като например що за уважаван телохранител ще реши, че е добра идея да метне клиента на задната седалка на мотоциклета си и да се впусне в пътешествие из страната? Човекът зад нея пристъпи твърде близо и бутна раницата й. Луси се придвижи по-напред, но това се повтори. Тя се обърна и се озова срещу две студени очи.
- Това, което ти казах, беше вярно. - Гласът му бе дрезгав, а по устните му нямаше и следа от усмивка. - Онези стикери вече бяха на мотоциклета. Аз не съм ги залепил.
Той беше със същите мокри дрехи, с които падна във водата, и косата му още не бе изсъхнала. Тя бе решила да се държи с хладно достойнство.
- Не ме интересува.
- И носех онези тениски само за да те дразня. - Погледът му се плъзна по туту поличката и войнишките боти. - Приличаш на тийнейджърка, станала проститутка, за да спечели пари за дрога.
- Дай ми назаем една от тениските си - тросна се тя. - Сигурна съм, че това ще е страхотно допълнение към тоалета ми.
Както обикновено, околните го зяпаха с интерес и Панда снижи тон.
- Виж, Луси, тази ситуация е много по-сложна, отколкото си склонна да признаеш. - Той се движеше заедно с нея, докато опашката напредваше. - Целият свят следеше сватбата ти. Ти имаше нужда от личен телохранител.
Нямаше да си позволи да загуби самообладание.
- Четири думи: „Аз съм твоят телохранител“. Изобщо не е сложно.
Двамата стигнаха до началото на рампата. Тъпанарят, който се оригваше и се чешеше по гърдите, се бе превърнал в господин Благоразумие.
- Твоите родители ме наеха. Те командват парада. Те знаеха, че ще си против да имаш лична охрана, особено по време на медения месец, затова не искаха ти да знаеш.
-По време на медения месец? - почти изкрещя тя. - Щяла сьм да имам охрана на медения ми месец?
- Нима не си се досетила за това?
Тя подаде билета си. Панда размаха пропуска си за ферибота. Луси се качи на рампата, ботите й трополяха по дъските. Тойя последва.
- За разлика от теб, Тед осъзнаваше, че охраната е необходима.
- Тед е знаел за това? - Искаше й се да тропне с крак, да устрои сцена, да удари някого.
- Той е реалист, Луси. Както и твоите родители. Обадих се на бащата ти още първата вечер от онзи магазин. Той ми нареди да не разкривам самоличността си. Каза, че ако го направя, ще намериш начин да се отървеш от мен. Не му се вързах, но той ме бе наел, така че не смятам да се извинявам, задето съм изпълнявал желанията на клиента си. - Луси се опита да се отдалечи от него, но той сграбчи ръката й и я поведе към кърмата на кораба. - След края на медения ти месец, веднага щом се върнехте в Уайнет, щяхме да свалим охраната. Само че не стана така. Ти избяга, а папараците бяха навсякъде. Скандалът бе твърде голям. Ти стана обект на прекалено силно внимание.
- Никой не ме позна.
- Малко оставаше и ако беше сама, със сигурност щяха да те познаят.
- Може би. А може би не. - Сирената на ферибота изсвири предупредително, когато стигнаха до кърмата. Един от пътниците я погледна разтревожено. Луси си спомни колко млада изглежда и колко заплашителен вид има Панда и разбра, че мъжът се чуди дали да се намеси, или не. Предпочете да не рискува. Тя се отдръпна.
- Ти каза, че с Тед сте приятели.
- Запознахме се три дни преди сватбата.
- Поредната лъжа.
- Старая се да върша работата си по най-добрия начин.
- Ти си истински професионалист! - изстреля тя. - Стан-дартна практика ли е един бодигард да настанява клиента на задната седалка на мотор?
Той стисна упорито челюсти.
- Няма да обяснявам нищо повече, докато не слезеш от този ферибот.
- Върви си.
- Виж, зная, че си ядосана. Разбирам го. Хайде да слезем, да вземем по сандвич и да поговорим.
- А, сега искаш да говорим? Добре, да започнем с името ти.
- Патрик Шейд
- Патрик? Не ти вярвам.
- Смяташ, че ще ти кажа измислено име?
- Без да ти мигне окото. - Луси пъхна палците си под каишките на раницата. - Къде живееш? Защото определено не живееш в онази къща, която преди малко напуснахме.
- Имам жилище в Чикаго. Ще узнаеш повече, ако слезеш от ферибота.
Луси искаше да узнае повече, но желанието да му натрие носа беше по-силно.
- - Признавам, че съм любопитна. Но няма да сляза. - Прозвуча последната сирена. - Ако искаш да говориш с мен, можем да говорим тук. Но първо трябва да намеря дамската тоалетна, защото ми се повдига.
Панда реши да не я притиска.
- Добре. Ще говорим тук.
- Да видим дали си достатъчно компетентен, за да намериш място, където ще можем спокойно да седнем, без всички наоколо да те зяпат. - Тя се запъти към каютата на ферибота. Когато завиваше зад ъгъла, удари раницата си в пожарогасителя. Промъкна се през вратата в другия край и хукна по рампата, малко преди да я вдигнат. Миг по-кьсно вече стоеше в сенките до табелата „Градско пристанище“ и гледаше как фериботът отплава с Панда на борда.