- Трогната съм.
Панда посочи към частта от прозорците, която тя бе измила.
- Искаш ли да ми кажеш защо правиш това?
- Защото са мръсни - сопна се тя и възмутено продължи: -11авсякъде тук цари безпорядък. Ако имаш късмета да притежа-наш къща като тази, би трябвало да се грижиш за нея.
- Правя го. Една жена идва да чисти на всеки две седмици.
- И сам можеш да видиш колко чудесно се справя със задълженията си.
Панда се огледа, като че ли виждаше мястото за пръв път.
- Наистина е малко запуснато.
- Мислиш ли?
- Ще наема някой друг.
Луси се запита дали пистолетът му отново е в кобура на глезена. Огнестрелните оръжия не я плашеха. Дълги години я бяха охранявали въоръжени агенти, макар че те обикновено носеха делови костюми, а не дънки и тениски с цинични надписи. Така че проблемът не беше в пистолета. А във факта, че не знаеше нито за оръжието, нито за двуседмичния договор, нито за каквито и да било незначителни подробности, когато реши да свали онази кърпа и да скочи в леглото с него.
Захвърли миячката за прозорци.
- Защо родителите ми са те наели? А не някой друг с добра репутация?
Това го вбеси.
- Аз имам добра репутация.
- Сигурна съм, че и те са го вярвали - изехидничи Вайпър. -Между другото, къде те намериха? Няма значение. Явно си част от някоя от онези затворнически програми, при които затворниците ги пускат, за да упражняват професията си.
Той наклони глава с озадачено изражение.
- Какво е станало с теб?
Грубото й поведение я въодушевяваше.
- Или може би някой помощник е видял името ти в регистъра за лица, извършили сексуални престъпления, и е решил да си направи малка шега? - Искаше да продължава в същия дух и да не спира, да даде воля на езика си, да сипе обида след обида, без да я е грижа как ще се отрази това на кабинета на президента на Съединените щати.
- Ти искаше да знаеш за мен. Ще ти кажа. - Кутията с кока-кола се стовари с глухо тупване върху дървената маса до вратата.
- Няма нужда. - Тя отново пусна в действие една от новите пренебрежителни насмешки от арсенала на Вайпър. - Все ми е едно.
- - Аз съм на трийсет и шест. Роден и отраснал в Детройт. Постоянно се забърквах в неприятности, докато не постъпих в армията, където ме вкараха в правия път. Изкарах лека и приятна служба в Германия, после постъпих в щатския университет в Уейн и получих степен по криминално право...
- Имаш диплома от колеж? Та ти едва можеш да свържеш две изречения.
Това го разгневи.
- Само защото не се хваля с изключителното си възпитание не означава, че не мога да свържа две изречения.
- Никога не съм се хвалила...
- Постъпих на работа в полицията в Детройт. Напуснах преди две години и основах частна охранителна фирма в Чикаго, специализирана в охраната на корпоративни шефове, знаменитости, спортисти и мошеници от Уолстрийт, получаващи смъртни заплахи, които напълно заслужават. Твоите родители ме наеха да те охранявам, защото съм добър в работата си. Никога не съм бил женен и не възнамерявам да се женя. Обичам кучета, но отсъствам твърде често, за да мога да се грижа за домашен любимец. Освен това харесвам хип-хоп и опера. Прави си каквито щеш заключения от всичко това. Когато не изпълнявам задача, обичам да спя гол. Има ли още нещо, което би искала да знаеш, макар че не те засяга?
- Патрик Шейд? И това име ли е една от поредните ти лъжи?
- Не. А и нямаше чак толкова много лъжи.
- А какво ще кажеш за затвора в Хънтсвил?
- Хайде стига! Ти знаеше, че е лъжа.
Всъщност не го знаеше.
- А работата ти по строежите?
- Известно време наистина съм бил строителен работник.
- Мъж на честта. Признавам, сгреших.
Но той не се предаваше.
Твоите родители ме наеха. Получавах заповеди от тях и съдейки по това, което се случи днес, са постъпили правилно, когато ми наредиха да не разкривам самоличността си.
- Те са прекалено загрижени за мен.
- Ти си получавала писма със заплахи. Два пъти са те нападали. И на твоята сватба присъстваха много видни личности. Има неща, които изискват разумна бдителност.
- Единственият човек, който ми навреди, това си ти!
Той се сепна и потрепери, но това не я зарадва толкова, колкото очакваше.
- Права си. Не биваше да давам воля на ръцете си, независимо колко ме побъркваше.
Признанието, че го е побърквала, я окуражи да продължи атаката си.
- Чия беше идеята за езерото Кадо?
- Беше подходящо място, където да се скриеш. Къщата е уединена, а родителите ти искаха да ти дадат време да помислиш и осъзнаеш, че си допуснала грешка.
- И всички ли смятахте, че най-добрият начин да стигна до езерото Кадо е на задната седалка на стар раздрънкан мотоциклет?