Бри се бе научила да потиска гнева си. През последните десет години правеше точно това. Десет години се преструваше, че не знае, че Скот е сериен прелюбодеец. Десет години избягваше открития сблъсък, който щеше да сложи край на брака им. И ето докъде я бе довело това. До никъде.
Рязко се извъртя.
- Продължаваш ли да шпионираш хората, Майк? Все още ли си същият потаен плъх, като тогава?
- Бях влюбен в теб - рече той, като че ли това оправдаваше всичко. - В по-голямо момиче.
По-голямо само с една година. Тя заби нокти в дланите си.
- И ти отиде при майка ми и й изтропа, че си ни видял двамата с Дейвид. Страхотен начин да спечелиш едно момиче.
- Мислех, че ако двамата се разделите, аз ще имам шанс.
- Никога, дори след милион години.
Той отново пъхна ръце в джобовете.
- Аз бях само на седемнайсет, Бри. Не мога да променя миналото. Това, което сторих, беше грозно и единственото, което мога да кажа сега, е, че съжалявам.
Двамата с Дейвид не подозираха, че той ги следи през онази нощ, когато се скриха зад дюните, за да се любят. На следващия ден Майк отишъл при майка й и още същия следобед Бри бе изпратена на заточение при ужасната леля Ребека в Батъл Крийк. Бри никога повече не се върна на острова, допреди три седмици, когато й съобщиха, че Майра е починала и е посочила Бри за настойница на внука й.
Майк извади ръце от джобовете.
- Позволи ми да ти помогна с Тоби.
- Не се нуждая от помощта ти. Остави ни на мира.
Той потърка с палец златната си гривна.
- Загрижен съм за хлапето.
- Уверена съм, че е добре за имиджа ти за пред местните да се преструваш, че се грижиш за бедните сирачета.
Негодникът дори не се смути.
- Знаех си, че няма да ми постелеш червен килим за добре дошъл, но мисля, че бихме могли някак си да се разберем.
- Сгрешил си.
Майк огледа буренясалия двор и малката пчеларница с лющеща се бяла боя и хлътнал тенекиен покрив. Поривът на вятъра разлюля листата, но не и скъпата му прическа.
- Няма да получиш много за това място, ако се опиташ да го продадеш. Няма изглед към езерото, нито достъп до плажа, а и къщата се нуждае от ремонт.
Той не й казваше нищо, което тя не знаеше. Без късмет в любовта и в недвижимите имоти - това бе съдбата й. Банката бе запорирала къщата за пет милиона долара, която двамата със Скот бяха купили в Блумфийлд Хилс. Последно бе чула, че са я обявили за един милион и триста хиляди, но все още нямало купувач.
Майк се отправи към изоставената градина на Майра, където доматите се опитваха да се преборят с плевелите.
- Ако отведеш Тоби, ще му отнемеш единствената опора в живота.
- Нали не мислиш наистина, че ще остана тук? - Изрече го така, сякаш имаше десетина други възможности, макар че всъщност нямаше нито една.
С невинен вид той заби ножа още по-навътре.
- Чух че, не си получила голяма издръжка при развода.
Не бе получила нищо. Дори семейството й не й бе помогнало. Братята й имаха финансови затруднения, но дори и да нямаха, не можеше да ги моли за пари, не и след като бе останала глуха за предупрежденията им относно Скот. Колкото до наследството й... То се бе стопило само за година след смъртта на майка й.
- Ето, имаш къща - продължи той. - Майра държеше доста изкъсо Тоби и той няма много приятели, но корените му са тук, а в живота му и без това има достатъчно сътресения. Мисля, че Дейвид би искал ти да останеш.
Бри не можеше да понесе да го слуша как произнася името на Дейвид, дори и след толкова години.
- Никога повече не идвай тук - процеди тя, обърна се на пети и го остави да стърчи сам насред двора.
Тоби седеше зад малката сгъваема маса в кухнята и ядеше поредната купа със зърнена закуска. Кухнята, заедно с останалата част от къщата, бе ремонтирана във времената, когато бяха на мода шкафовете от светъл дъб и масивните дървени плотове. Върху двете открити полици бяха подредени гърнетата за мед и керамичните пчели, които Майра колекционираше. През прозореца над умивалника Бри видя Майк, който оглеждаше двора, сякаш оценяваше стойността на собствеността. Най-после си тръгна.
Дейвид й бе написал само едно писмо.
Винаги ще те обичам, Бри. Но това е краят. Не желая да заставам между теб и семейството ти...
Тя бе съкрушена. Единствената й утеха бяха телефонните разговори със Стар. Дъщерята на Майра беше най-добрата й приятелка, единственият човек, който разбираше колко силно тя обичаше Дейвид и че той беше за нея много повече от едно лятно увлечение.
Шест седмици след заминаването на Бри Стар забременя от Дейвид и той напусна университета, за да се ожени за нея. Бри никога повече не проговори на нито един от двамата.