- Аз... мога и сама да го направя. Ще се наложи. Но... мразя мишки, а вие ми приличате на човек, готов на всякакво предизвикателство.
- Наистина ли? - грейна жената.
Бри кимна.
- Отлично. - Гостенката взе лопатата, загреба мишите останки и ги изхвърли в улея.
Беше минала цяла вечност, откакто друг човек бе правил нещо хубаво за нея - дори и да го бе подмамила за това - и Бри не си спомняше кога за последен път е била толкова трогната.
Любопитството към Тоби и баба му бе накарало Луси да се отбие в малката къща. Или може би просто се опитваше да спечели време, защото, ако сувът на Панда все още беше на алеята за коли, тя трябваше да си събере багажа и да замине. Все пак колкото и да бе напрегната, настойницата на Тоби беше още по-изнервена.
Бри беше красива жена, макар и болезнено слаба. Острите й черти и прозрачната кожа излъчваха някаква старомодна крехкост. Луси можеше съвсем ясно да си я представи във викторианска рокля; дългата шия - грациозно обвита с висока дантелена яка, кестенявата коса, вдигната високо на главата. Нещо й подсказваше, че тази жена носеше тежък товар върху слабите си рамене. Но как се вписваше Тоби в тази картина?
Това не я засягаше и тя не биваше да се поддава на импулса да кани Тоби в къщата, но щом чу, че баба му е починала, не успя да се сдържи. Смелите и дръзки деца бяха нейна слабост.
Ведно с безумието да се хвърли в обятията на първия мъж, когото бе срещнала, след като побягна от църквата.
Луси взе последния завой, затаи дъх и зави по алеята за коли.
Колата я нямаше. Никога повече нямаше да го види.
Тя облегна велосипеда на задната стена на къщата и се запита дали сексът с Панда не беше нейният извратен начин да се самонакаже, задето бе избягала от сватбата си. Не можеше да измисли по-добър начин да докаже на себе си колко е недостойна да се омъжи за мъж като Тед. Едновременно успокояваща и смущаваща мисъл. Това би обяснило несвойственото и поведение, но едва ли говореше добре за нея.
Твърдо решена да затвори завинаги тази болезнена глава от живота си, младата жена отключи вратата с ключа, който бе изровила от разплетената кошничка, затрупана с изтекли ваучери за пица, стари разписания на ферибота, изтощени батерии за фенерчета и овехтял местен телефонен указател отпреди десетина години. Отправи се към кухнята и откри Тоби, седнал край масата, да яде от купа със зърнена закуска.
- Чувствай се у дома си - изрече тя провлачено. Немската кафе машина беше наскоро измита и тя се съмняваше, че Тоби бе извършил този подвиг. С изключение на това не забеляза никакви други следи, че Панда е бил тук.
Тоби и метна един от обичайните си враждебни погледи.
- Колко ще ми плащаш?
- А ти колко заслужаваш?
Той преглътна още една лъжица от корнфлейкса.
- Много.
- Ще ти плащам според работата. А сега ми върни ключа за къщата, който е в теб.
- Не ми е нужен ключ, за да вляза тук - продължи да се перчи момчето.
- Да бе. Използвал си способностите на Човека паяк. - Луси се приближи до него и протегна длан.
Той почеса ухапаното от комар на ръката си. Тя разбра, че момчето се опитва да реши дали още да се инати, но накрая бръкна в джоба на шортите. След като й даде ключа, Тоби завъртя лъжицата в купата.
- Защо не си бясна заради баба ми?
- И кой е казал, че не съм?
- Не ми приличаш на бясна.
- Умея да прикривам чувствата си. Серийните убийци са спецове в това.
- Ти сериен убиец ли си?
- Още не. Но се замислям дали да не стана. Може да започна от днес.
В ъгълчетата на устните му се мярна усмивка, но той побърза да я изтрие.
- Мислиш се за забавна, ама не си.
- Въпрос на мнение. - Луси се бе заканила да не се замесва в нищо, а ето че пак се бе забъркала в нова каша. Типично за онези, които не знаят как да се справят със собствените си проблеми. Те се занимаваха с неприятностите на другите, което им помагаше да се чувстват по-добре. Тя пъхна ключа в джоба си. - Бри изглежда мила.
Той изсумтя неодобрително.
- Тя ще стои с мен, докато баща ми се прибере у дома. Той е промишлен алпинист. От онези, които се катерят по високите кули за мобилните телефони. Това е най-опасната работа на света.
Момчето лъжеше - Луси разпознаваше сирачето от пръв поглед. Наля си чаша вода от крана и изпи половината. Изля останалото в умивалника и се замисли колко много обичаше да работи с деца като Тоби. Това й се удаваше и с голяма мъка в сърцето се бе отказала от нея. Но като социален работник можеше да помага само на малко деца, а като лобист помагаше на хиляди. Напомняше си го всеки път когато се изкушаваше да напусне.
- Ето какво ще ти кажа, Тоби. Аз имам брат и три сестри, затова разбирам, когато едно дете не ми казва истината. Ако искаш да се лъжем, така да бъде. Но това означава, че аз не мога истински да ти помогна, ако се наложи. - Той отвори уста, за да й заяви, че не му е нужна ничия помощ, но Луси го изпревари: -И... това означава, че аз не мога да те помоля за помощ, ако се нуждая от нея. Защото помежду ни няма доверие. Разбираш ли как стоят нещата?