През прозореца се виждаха топлите медни тонове на пода от твърдо дърво. Този дом я привличаше от мига, в който бе пристъпила прага му. Панда не го заслужаваше.
Бри се съблече в малкото мокро помещение в задната част на къщата и напъха мръсните дрехи направо в пералната машина, включително сутиена и бикините. Заради пушалката, с която бе работила с пчелите, пушекът се бе просмукал в нея, сякаш бе прекарала цял ден край огъня. Загърна се с една кърпа и отиде в банята да вземе душ. Никога досега в живота си не се бе трудила толкова усърдно и всеки мускул в тялото я болеше.
През последните няколко дни тя работеше на двора от изгрев до залез, подготвяйки кошерите за лятото. Следвайки указанията в ръководствата, които бе изчела, младата жена размести рамките, провери цариците майки, замени старите секционни рамки в гнездовата рамка с нови и добави нови гнездови секции. Освен това изчисти основно пчеларницата, избърса прахта от стотиците бурканчета, пълни с меда от миналото лято. Когато свърши, залепи етикетите на Майра.
Домашен мед „Медена въртележка“
Черити Айланд, Мичиган
Някога Бри мечтаеше да стане художничка. Украсената с панделки пъстроцветна въртележка върху етикетите бе заимствана от акварела, който тя бе нарисувала, когато беше на шестнайсет години като подарък за рождения ден на Майра. Майра толкова бе харесала рисунката, че я бе помолила да й разреши да я използва за своите етикети.
Бри се подсуши, като внимателно попиваше многобройните ужилвания. Най-старите я сърбяха ужасно. Ала днес пчелите нито веднъж не я бяха ужилили. Беше й приятно, че има с какво да се гордее.
Откри Тоби, излегнат на дивана във всекидневната, да играе „Нинтендо“ на портативния плейър, който му подари, когато пристегна. Стаята почти не се бе изменила през годините. Стени, боядисани в прасковено, килим на светлосини и тъмносини цветни мотиви, меки кресла и две керамични сиамски котки в двата края на полицата над камината. Със Стар ги бяха нарекли Бийвъс и Бътхед.
Беше почти единайсет. Тоби отдавна трябваше да е в леглото, но ако му напомни, той щеше да се престори, че не чува. Тя взе мръсната купа от корнфлейкса.
- Утре смятам да отворя лавката за мед. - Прозвуча по-скоро като въпрос, отколкото като твърдение.
- Никой няма да спре там - измърмори той, без да вдига глава от играта.
- Тя е на главното шосе, водещо към южния плаж и трафикът там е доста оживен. Ако малко я постегнем и украсим, мисля, че хората ще й обърнат внимание. - Всъщност нямаше представа дали ще я забележат, или не. - Ще ми трябва помощта ти, затова по-добре върви да си лягаш.
Момчето не помръдна.
Трябваше да бъде по-строга, но не знаеше как да се държи, затова се оттегли в кухнята. Не беше хапвала от закуска и макар да не чувстваше глад, се застави да отвори хладилника. На рафтовете имаше само мляко и парче шунка. Бри затвори вратата и погледна към бюфета, зареден с консерви, зърнени закуски, спагети и боб. Нищо не я привличаше. Нищо, с изключение на...
Единственото бурканче с мед, което бе донесла, стоеше върху плота. Златистокехлибарен на слънчевата светлина, на кухненската лампа медът изглеждаше тъмен като кленов сироп. Бри взе бурканчето и огледа пъстроцветния етикет с въртележката. Най-накрая завъртя капачката. Тя се отвори с леко пукване.
Младата жена докосна меда с върха на показалеца. Затвори очи. Поднесе пръста към устните си.
Спомените за всички отминали лета от детството я връхлетяха като огромна вълна. Бри улови лек привкус на черешов цвят; нотка от глухарче, детелина и ягода; шепот на жасмин и докосване на оксидендрум - всички аромати и оттенъци, свежи като юнска утрин. Потопи отново пръст и вкуси радостта на летните дни, които ставаха все по-дълги, докато рояците от пчели се устремяваха към лавандуловите полета и къпиновите храсти, които допълваха букета от аромати на меда. После идваше август и лятото бавно клонеше към своя край. Медът ставаше гъст и се точеше заради прашеца, събран от магарешкия бодил, градинския чай и люцерната.
Умората и се стопи и за миг тя изпита усещането, сякаш всички тайни на света са събрани на върха на пръста й.
На следващата сутрин Бри не можа да измъкне Тоби от леглото, затова сама се залови за работа. Ръцете я боляха, докато трупаше в старата ръчна количка четки, бояджийски валяци, парцали и кутии с боя, които бе намерила в бараката за инструменти. Подкара непохватно количката надолу по алеята. Посивяла и олющена от годините, лавката за продажба на мед стоеше в сянката на стогодишния дъб. Наклоненият покрив и остатъците от пода едва поддържаха трите й стени и двете паянтови лавици, заковани под дългия дървен тезгях. С изключение на малкия склад за мед, прикрепен към задната стена, цялата конструкция можеше да се побере в стария й кухненски килер.