Луси побърза да й помогне.
- Сигурно здравата си поработила. Всичко изглежда супер.
- Мога да дойда при теб утре рано сутринта - намеси се Тоби.
Бри нагласи табелата.
- Утре сутринта трябва да стоиш на лавката, докато проверявам кошерите.
- Не искам да стоя на лавката! - викна възмутено Тоби.
Луси реши да разведри обстановката.
- И без това утре имам да върша друга работа.
Бри се отдръпна от табелата. Тя бе изрисувана и от другата страна, но посланието беше малко по-различно.
Домашен мед „Медена въртележка “
Спомени от лятото през цялата година
- Днес през целия ден имахме само десет клиенти - заинати се Тоби.
- Още дори не е обед. - Бри погледна към шосето. - Десет клиенти са повече, отколкото имахме вчера по това време. Табелата ще ни помогне.
Не прозвуча много убедено и Тоби не се върза.
- Трябва да си намериш истинска работа - заяви той.
Луси зачака Бри да го скастри, за да престане да мрънка, но тя се държеше така, сякаш не го бе чула. Наложи се Луси да прехапе език, за да не направи тя забележка.
- На връщане от града определено ще купя няколко буркана.
Думите и смутиха Бри.
- Не е нужно да го правиш.
- Шегуваш ли се? Аз обичам мед.
- Ще бъде много вкусно, ако се намаже на твоя хляб - ентусиазира се Тоби. А после додаде обвинително към Бри: -Вайпър може сама да пече хляб. Наистина е жесток. Не си опитвала нещо по-вкусно.
- Ти сама печеш хляб? - удиви се Бри.
- Понякога. Ще ти донеса един самун.
- Това би било... Благодаря. - Тя бръкна в джоба, извади пакета цигари и запали една. Тоби я измери с отвратен поглед. Тя се усмихна извинително към Луси. - Нямах намерение пак да пропушвам. Просто така се получи.
Луси най-малко имаше право да съди хората за постъпките им, извършени, когато са били подложени на силен стрес. Тъмносин седан профуча покрай тях.
- Видя ли - изтъкна Тоби хапливо. - Табелата ти е глупава. Никой няма да купи нищо.
Луси повече не можеше да се сдържа.
- Престани да разстройваш Бри.
Луси бе взела страната на врага. Тоби се начумери, врътна се и закрачи по алеята за коли към малката къща.
Бри всмукна дълбоко от цигарата. Беше странно да гледаш как жена, която сякаш бе слязла от викториански портрет, дими като стар морски вълк. Бри се загледа след отдалечаващата се фигура на Тоби.
- Нищо не зная за децата. Както сама можеш да видиш, в момента отношенията ни са объркани и обтегнати.
- Той е изплашен - каза Луси.
- Не мога да си представя какво я е прихванало Майра, че да ме посочи за негова настойница.
- Сигурна съм, че много те е ценила.
- Ние бяхме близки, когато бях дете, но след като Стар избяга - тя беше майката на Тоби - само веднъж на няколко месеца сме разговаряли по телефона. Двете със Стар... Бяхме най-добри приятелки - добави тя, сякаш се бе засрамила, задето е разкрила дори нещо малко за себе си.
Древен форд „Краун Виктория“ намали и спря до новата табела на Бри. Луси я остави да се погрижи за клиента си и подкара велосипеда към града.
След като купи продукти и две малки гърнета с билки за етажерката на верандата, раницата й стана твърде тежка, за да носи още нещо, затова на връщане спря при Бри и й каза, че ще дойде на следващия ден за меда.
- Честно, не е нужно да го правиш - усмихна се Бри, за пръв път откакто Луси я познаваше. - Табелата свърши работа. Спряха още три коли. Продадох шест буркана. А твоят мед е за сметка на заведението.
Луси понечи да възрази, но осъзна, че по този начин Бри й благодари за помощта й с Тоби. Още един клиент намали. Луси й махна и потегли.
Когато стигна до отбивката към Залива на гъските, тя се зарече да изпече хляб рано сутринта и да донесе един самун на Бри. Зави по алеята и натисна спирачки. Пред къщата бе паркирана кола.
Тъмносин сув с илинойски номера.
11.
Луси побесня. Затръшна вратата зад гърба си, хвърли раницата на пода, прекоси с гневни крачки предверието и изтрополи покрай празната стена, заемана някога от металната етажерка, където изобщо не й беше мястото.
Панда се намираше на остъклената веранда, с гръб към прозорците и я пронизваше с поглед. Тя едва го позна. Вечно разрошената му буйна грива бе подстригана в напълно при-лична прическа, макар Луси да подозираше, че няма да изтрае дълго. Беше свежо обръснат или поне дотолкова, доколкото бе възможно при него. Носеше грижливо изгладена сива риза и не по-малко безупречен тъмносив панталон - одеяние на светлинни години далеч от евтиния костюм, с който се бе издокарал на сватбата й. Беше адски объркващо да го види облечен като уважаван бизнесмен, но външният му вид не можеше да я измами. Под цялото това благоприличие се криеше рокерът ренегат, който се бе възползвал от нея и я бе обявил за скапана любовница.