Погледът му обходи огнедишащия дракон, обвиващ шията й, и фалшивия пиърсинг на веждата и тутакси две неща станаха ясни. Той не беше по-щастлив да я види, отколкото тя него. При това не беше сам.
Една жена стоеше до него, с гръб към Луси, приковала поглед в залива през лъснатите до блясък прозорци. Луси го измери с най-ледения си поглед.
- Патрик.
Той отлично знаеше колко ненавистно й беше присъствието му и сдържаността му беше не по-малко ледена от нейната, което още повече я разгневи. Нямаше право да се държи така, сякаш той беше пострадалата страна.
Ти и без това не беше толкова добра.
- Казах ти да не променяш нищо. - Неудоволствието му беше очевидно, но на Луси не й пукаше.
- Извинявай, но получих нареждания от Министерството на здравеопазването. - Тя смъкна бейзболната шапка, разкривайки прясно боядисаните си пурпурни дредове. Шкафовете с книги бяха прочистени и рафтовете бяха подредени, а мръсният килим от агава, който трябваше да бъде изхвърлен още преди години, бе изчезнал. Тя бе пренаредила овехтелите разнородни мебели, оставяйки само скрина, няколко маси, диван и столовете, които двамата с Тоби довлякоха от всекидневната. Дори без свежа боя, мястото изглеждаше уютно и гостоприемно.
Жената продължаваше да стои с лице към прозорците с изпънат гръб, сякаш бе глътнала бастун. Носеше прекалено широка черна туника, черен панталон и сандали с тънки, високи токчета. Правата й тъмна коса висеше до раменете, а ръцете й, без никакви пръстени, изглеждаха твърде големи за китките.
- Панда ме увери, че мога да разчитам на дискретността ти -заговори непозната на „ти“ с нисък, леко дрезгав глас, но нещо във властния й маниер подсказваше, че предпочита по-високата тоналност.
- Няма проблем - отвърна Луси. - Аз заминавам.
- Не можеш да заминеш. - Големите ръце на жената се стиснаха в юмруци, но тя не се обърна.
Луси стрелна Панда с отровен поглед.
- Ако Панда се държи лошо, винаги можеш да повикаш полицията. - Луси също пренебрегна учтивото обръщение.
- Тук трябва да има още една жена - процеди непознатата със зловещо тихия си хриплив глас на обучаващ сержант. - Разбирам, че напоследък си преживяла много, но ти обещавам, че няма да съжаляваш.
Значи, Панда й бе казал коя е Луси. Поредното потвърждение, че нямаше никакви морални принципи.
- Обикновено бих предложила да ти платя - продължи жената, - но... в случая ми се струва малко обидно.
Малко? Госпожата не изглеждаше да е изпаднала в благоговеен захлас от срещата с член на бившето президентско семейство, което предполагаше, че бе свикнала със знаменитости. Любопитството на Луси надделя над гнева й.
- Защо това е толкова важно?
Жената леко повдигна глава.
- Преди да обясня, може ли да попитам дали ще се съгласиш да подпишеш декларация за поверителност?
Сигурно дамата се шегуваше.
- Луси има много недостатъци - Панда наблегна на последната дума, - но за нея също твърде много е заложено на карта, за да съсипе нечие чуждо прикритие.
- Ти вече ми го каза. - Жената изправи рамене. - Предполагам, че трябва да ти се доверя, което не ми се удава особено добре. - Покрай прозореца прелетя чайка. Непозната се извърна. Бавно... Драматично... Трагична кралица пред гилотината.
Огромни черни слънчеви очила скриваха голяма част от лицето й. Тя беше висока, с внушителна осанка, с леко наднормено тегло, което широката туника не можеше да скрие. Не носеше никакви бижута, нищо, което да привлича вниманието, с изключение на цялото това черно одеяние в топлия юнски ден. Докато сваляше очилата, ръката й леко трепереше. Сгъна дръжките, после вдигна брадичка и впери поглед в Луси.
Беше много привлекателна - тъмни бадемовидни очи; високи скули; правилен нос, но малко гланц на пълните устни и дискретен грим щяха да тушират чудодейно нездравия, жълтеникав цвят на лицето й. Не че Луси имаше право да критикува чийто и да било грим, след като нейните устни бяха щедро наплескани с кафяво червило, а очите - очертани с дебела черна очна линия.
Драматичната стойка на жената пред нея подсказваше, че тя очаква Луси да каже нещо, но след като Луси нямаше представа...
И в този миг й просветна. Леле!
- Луси, сигурен съм, че си чувала за Темпъл Реншо - обади се Панда с делови тон.
Темпъл Реншо, Злата кралица на фитнес гурутата на знаменитостите и звезда от „Островът на дебелите“ - отвратително реалити шоу, чиито участници биваха позорно заточавани на място, „където никой няма да ги гледа“. Тя бе изградила кариерата си върху унижението и деградацията, а снимките на тялото й, гъвкаво и грациозно като пантера, бяха навсякъде - върху етикетите на специалните й напитки за фитнес, енергийните й блокчета, модната линия на скъпите й екипи за тренировки. Но звездата на всички тези фотографии само смътно напомняше за тази жена, обгърната в черно - жена с пухкави бузи и двойна брадичка.