Темпъл затъкна дръжките на очилата в деколтето на туниката.
- Луси, аз осъзнавам, че сама по себе си ти също си важна особа и разбирам колко ти е трудно в момента. Освен това ми е ясно, че си смятала да останеш тук сама. Появата ми нарушава уединението ти и искам да те компенсирам за това... - Критичният й поглед се спусна от дредовете до войнишките боти. - Ще те тренирам безплатно.
Луси бе твърде потресена, за да отговори.
- Вземам от частните си клиенти по шестстотин долара на час. Зная, че е истинско безобразие, но това кара хората да се отнасят сериозно към тренировките. - Темпъл смръщи вежди, докато оглеждаше ръцете на Луси от лакътя нагоре, и то не заради татуировките, както Луси подозираше. После погледът й се отмести преценяващо върху бедрата на Луси, които се подаваха от шортите и едва сега започваха да възвръщат обичайната си форма благодарение на домашно приготвения й хляб. - Но за теб ще измислим друга мотивация.
- За съжаление, Луси се отнася твърде сериозно към мързела си - обади се Панда с присвити устни. - Съмнявам се, че тя ще иска да тренира съвестно.
- Наистина нямам подобно намерение - уточни Луси припряно. - Съжалявам, но навярно няма да мога да ти помогна. -Във всеки случай не и в присъствието на Панда.
- Разбирам. - Темпъл лепна на лицето си уверената усмивка, която пазеше за публиката, усмивка, която Луси добре познаваше, тъй като често я използваше. - Предполагам, че съм се надявала... - Облиза устни. - Ако някой ме види... Ако разбере защо съм тук... - Брадичката й се вдигна с няколко сантиметра. - Панда ми каза, че няма да останеш.
На Луси никак не й се нравеше Панда да прогнозира поведението й.
Брадичката на Темпъл се повдигна с още няколко сантиметра.
- Аз наистина... не биваше да разчитам на това. Аз...
И тогава всичко се сгромоляса. Показната усмивка се стопи. Злата кралица сведе глава, раменете й увиснаха, гърбът й се приведе, а в очите й заблестяха сълзи.
Гледката на тази властна особа, смазана от болка заради провалените си планове, би трябвало да е донякъде удовлетворяваща. Вместо това беше сърцераздирателна. Темпъл явно не бе свикнала да губи самообладание, а още по-малко да моли за помощ. Каквато и да бе причината да напълнее, тя все още я гнетеше.
Луси не искаше да напуска острова. Това щеше да означава да се раздели с Вайпър, а за нея това все още бе немислимо. Освен това означаваше, че следващата седмица по същото време, покачена на високи токчета, ще чука на вратите на оглавяващите списъка с петстотинте най-богати хора в света с протегната ръка. Вместо това тя искаше да плава с лодка където й скимне, да седне и да пише в кабинета, който бе изчистила, да маже пресен домашен мед върху филия от хляба, изпечен от нея. Искаше да пие сутрешното си кафе на верандата и да гледа как процъфтява лавката на Бри. Щеше да й липсва онзи малък мушморок Тоби.
За разлика от Темпъл, Панда едва не подскачаше от щастие заради решението на Луси.
- И без това Луси ще те разсейва - изтъкна той на своята работодателка. - Така ще е по-добре.
По-добре за него.
Луси не искаше да дели своята къща със Злата кралица от „Островът на дебелите“. Но още по-важно бе, че не искаше да дели един покрив със Злия телохранител. Все пак къщата бе голяма, а Темпъл изглеждаше съсипана. А Луси отлично разбираше това.
- Ще пробвам да остана за ден-два - рече тя накрая. - Но не обещавам нищо повече.
Панда, който бе разчитал, че тя ще замине, никак не остана доволен.
- Очевидно не си го обмислила добре.
- Ще останеш? - Темпъл мигом се преобрази. Изправи гръб. Очите й грейнаха. - Не мога с думи да изразя безкрайната си благодарност. И честно казано... Тялото ти също ще ми е благодарно.
Луси искрено се съмняваше в това, но й предстоеше да извоюва една много по-важна победа. Да отстои територията си.
- Голямата спалня на горния етаж ще бъде идеална за тренировки, след като се почисти. Зная, че ще искаш Панда да е близо до теб. На втория етаж има четири спални и две големи бани, така че ще разполагате с достатъчно място. - Луси нямаше намерение да отстъпва спалнята на първия етаж с плъзгащите се врати, от които се излизаше на верандата, водеща към задния двор, и тя може да излиза и влиза, без да се натъква на някого от тях. Ако всичко се нареди както трябва, щеше да се среща с тях само в кухнята, а тя определено подозираше, че Темпъл едва ли ще се задържа дълго там.
Подмина без внимание мръщенето на Панда, когато предложи на Темпъл да я разведе наоколо.
- В момента на горния етаж не е много приятно, но два камиона за стари мебели и една щателна дезинфекция ще оправят положението.