Панда настоя да ги придружи, но с всяка промяна, която забелязваше, лицето му добиваше все по-мрачно изражение.
- Къде е огледалото, което висеше там?
- Огледало?
- А закачалката?
- Каква закачалка? - Луси ги бе захвърлила в гаража заедно с останалите боклуци, натрупали се в къщата.
Когато се изкачиха на горния етаж, тя откри съюзник в лицето на Темпъл.
- Ти не ми ли каза, че от две години имаш това място? - попита тя, докато оглеждаше голямата спалня. - Защо не си почистил?
- Така ми харесва - процеди той сковано.
Темпъл огледа с погнуса редиците овехтели двуетажни легла с матраците, навити на рула в долния край. Пристъпи до най-дългата стена, с три големи прозореца, всеки закрит с избелели прашни найлонови завеси. Темпъл дръпна едната.
- Гледката е невероятна. Ти си права, Луси. От това помещение ще стане отлична гимнастическа зала.
- От доста време никой не е чистил - изтъкна Луси очевидното, - тъй като чистачката, която е поддържала къщата, е починала, но аз съм сигурна, че Панда ще намери някого.
- Не мога да позволя чужд човек да дойде в къщата - заяви Темпъл твърдо. Пусна завесата и потърка мръсните си пръсти. - Двамата с Панда ще се справим. Да се грижа за себе си, ще бъде ново преживяване. - А после додаде с горчивина: - Питам се дали още си спомням как се прави.
Предишната Луси щеше да предложи помощта си, но Вайпър нямаше намерение да става лична асистентка на Темпъл Реншо. Тя посочи към шкафа със спалното бельо, където лежаха купчини чаршафи от различни комплекти, и после ги остави сами да се оправят.
Слезе на долния етаж и извади продуктите от раницата. Кача си, че може и да се получи. Тъкмо миеше няколко мръсни чинии, когато чу гласа на Темпъл откъм коридора.
- Наистина, Панда, не е нужно да го правиш. - Настойчивата молба в гласа й събуди любопитството на Луси и тя надникна от кухнята.
Двамата стояха до предната врата, а Панда ровеше в чантата на Темпъл - луксозна черна чанта с тежки сребърни закопчалки. Темпъл опипа нервно деколтето на туниката си.
- Честно, Панда, наистина не е нужно. Напълно осъзнавам защо съм дошла тук.
- Тогава сигурно си пропуснала това. - Той извади блокче „Тоблерон“.
Темпъл наклони глава и го дари с широка усмивка.
- Поздравления. Ти премина първия изпит. Точно заради това ти плащам абсурдно големи пари, за да работиш за мен през това лято.
Той разкъса обвивката и отхапа голям къс от единия край.
- Не ме поднасяй, Темпъл.
Тя отлепи с мъка поглед от шоколада, от усмивката й нямаше помен. Дори от разстояние, Луси долови копнежа й за лакомството. Той отхапа още веднъж и бавно задъвка, наслаждавайки се на всяка хапка - акт на нечувана жестокост, заради която навярно завинаги щеше да гори в ада.
- Каквото и да намеря - заговори инквизиторът, - ще ти се наложи да ме наблюдаваш как го изяждам.
- Нямам намерение да се подлагам на това! - разбесня се Темпъл.
- Спести си драмите. - Последното късче шоколад изчезна в устата му. - Отвори куфарите.
- Няма да намериш нищо, което не би трябвало да е там -заяви тя с вид на незаслужено оскърбена.
- Да се надяваме, че е истина.
Не беше. Панда намери още един голям шоколад. Дори за едър мъж като него това беше доста шоколад, но той го изяде до троха. Темпъл беше бясна.
- Не е нужно да си такъв гадняр.
- Ти не си ме наела заради любезния ми нрав. Знаеше, че не идваш на пикник.
- Чудесно.
Тя се опита да се промуши покрай него, но той я улови за ръката.
- Трябва ли да те претърся?
Темпъл бръкна в джоба на панталона и се подсмихна презрително.
- „Тик Так“. Абсолютно безобидни дражета и вече ми писна.
- Ще ти отнема само минута.
Тя засъска от ярост, когато той се зае да я опипва.
- Не смей да ме докосваш!
- По-кротко. - Панда извади пликче с плодови бонбони, после още една кутийка „Тик Так“. - Съчувствието е за неудачниците. Нали това казваш винаги по телевизията?
„ - Не ти плащам седемдесет и пет хиляди долара, за да ми изнасяш лекции!
Седемдесет и пет хиляди долара? Луси не можеше да повярва на ушите си. Тя се запита колко ли са му платили родителите й, а после си спомни за жалкия си подкуп от хиляда долара. Сигурно си е умрял от смях.
- Не е лекция - каза Панда. - Само наблюдение. - Очевидно стомахът му не можеше да понесе повече сладко, защото той пъхна пликчето с бонбони в джоба си заедно с обвивките от шоколадите, после затвори куфарите й. - Ще ги занеса горе.
- Не си прави труда! - изфуча подопечната му и ги потътри към стълбището.
- Видя ли достатъчно? - попита Панда, все още с гръб към вратата, от която Луси надничаше.