- Все още се опитвам да смеля видяното - отвърна тя. - Вие двамата сте много забавни.
Той хвърли бегъл поглед към мястото, където преди стоеше металната етажерка.
- Можеш да си тръгнеш по всяко време, когато решиш. Между другото, защо още не си го направила?
Защото това беше нейната къща.
- Защото все още се наказвам, задето толкова погрешно преценявам хората. - С тези думи тя се скри обратно в кухнята.
Беше едва четири часът, но Луси не бе яла от закуска, затова включи котлона, сложи тигана, наля малко олио и метна една от свинските пържоли, които бе купила в града. Щеше да е по-вкусна на скарата, но тя бе изхвърлила ръждясалата антика още миналата седмица.
Свинската пържола тъкмо започна да цвърчи апетитно, когато Панда, все още в делово одеяние, влетя в кухнята. Грабна една кърпа, уви я около дръжката на тигана и се изнесе през задната врата.
- Хей! - Луси хукна след него, докато той прекосяваше двора.
- Върни ми пържолата!
Негодникът отвори капака на боклукчийската кофа до гаража и с ловко движение на китката запрати горката пържола на дъното и.
- Никакво готвене, освен ако не е нещо, което Темпъл също може да яде.
- Никакво готвене? Какво искаш да кажеш с това „никакво готвене“?!
- Миризмата се разнася из цялата къща. Тя трябва да се въздържа от вредна храна и ти няма да я измъчваш.
-Аз! Ти оплюска хиляда калории пред нея!
- Естествени последствия. Това, което правиш ти, е съвсем различно.
Луси вдигна ръце.
- Не мога да повярвам!
Устните му се извиха.
- Може би е по-добре да се обадиш на мамичка и да я помолиш да изпрати морските тюлени да те защитават.
Наистина ли бе целувала този човек? Наистина ли му бе позволила - позволила - да направи онова? Вайпър не беше на себе си от ярост и тикна нащърбения си нокът с олющен катраненочерен лак право в лицето му.
- Ти... ще си платиш за всичко - изхриптя тя и се изнесе от полесражението.
Той вече плащаше. Само да се намира близо до нея бе истинско мъчение. Все още си спомняше, когато я видя за пръв път. В нощта на репетицията на сватбената вечеря. Тя седеше редом с Тед в женствена синьо-зелена рокля, блестящата й коса бе с няколко оттенъка по-светла, отколкото сега. Единственото, за което можеше да мисли, беше колко идеално си подхождат те двамата - идеалната американска двойка. Чак две седмици по-късно, през онази нощ на езерото Кадо, когато Луси се обади на родителите си, Панда разбра, че тя няма да се върне при Тед. Глупаво.
Ти и без това не беше толкова добра.
Каква шибана лъжа. Той беше непохватният - прибързан, груб и извън контрол. Луси беше всеотдайна и естествена, без противната фалшива обиграност на порнозвезда, която жените смятаха, че трябва да демонстрират в спалнята.
Той се надяваше, че тя ще замине веднага щом го види, но вместо да се метне на ферибота, както се очакваше да направи, тя бе решила да пържи свински пържоли в кухнята му. И сега имаше две проблемни жени на главата си, които искаха да използват дома му за тайно убежище. Едната от тях беше властна и капризна, истински трън в задника, но той и преди се бе оправял с Темпъл и можеше отново да го направи. Другата беше различен тип трън в задника и най-много искаше да се оправи с нея без дрехи.
Панда изтласка от главата си виденията на голата Луси, за да се съсредоточи върху настоящата си работа. Най-малко от всичко на света искаше да се намира в тази къща, но Темпъл му плащаше много пари, за да я дундурка, а тя отказа да обсъжда други варианти за местоположението. Панда съжаляваше, че й бе казал за къщата, но никога не си бе представял, че тя ще настоява да дойдат тук, както не си бе представял, че Темпъл ще напълнее с тринайсет килограма над нормата и ще застраши кариерата си. Панда харесваше работа, която изискваше движение и обещаваше поне малко приключение. А настоящата беше истинска гадост, но изключително доходна. Освен това Темпъл беше първият му голям клиент и той й беше задължен.
Двамата се запознаха наскоро след като той откри агенцията си. Тогава нейният издател го бе наел като обикновен охранител да се грижи за безопасността й, докато раздаваше автографи в една книжарница в Чикаго. Един нервен тип в тълпата привлече вниманието му. Панда реши да го държи под око и малко преди края на вечерта успя да го спре, когато ненормалникът се опита да прескочи редицата столове, за да нареже лицето на Темпъл. Оттогава, винаги когато се нуждаеше от охрана, Темпъл настояваше да наемат него. Благодарение на нея той привлече други богати и влиятелни клиенти и бизнесът му процъфтя и се разрасна до такава степен, че имаше възможност да наеме апартамент на Лейк Шор Драйв, където рядко преспиваше, да купи тази къща и да настани майка си в най-добрия дом в Илинойс за хора, страдащи от болестта на Алцхаймер.