- И пак няма да спечелиш достатъчно пари - обади се Тоби с обичайната си войнственост. - Трябва да заминеш.
Луси побърза да се намеси.
- Вие двамата възкресихте лавката само за два дни. Трябва да се гордеете със себе си.
- Баба е тази, която може да се гордее - отсече Тоби. - Това е нейният мед. - Момчето закрачи сърдито към къщата. - Ще се обадя на Големия Майк! - извика през рамо. - Той ми обеща да ме изведе с лодката си.
- Не! - Бри хукна към алеята. - Тоби, не се обаждай на Майк! Чуваш ли? Тоби!
Но хлапакът вече бе изчезнал.
С изморено и примирено изражение Бри прибра кичура коса, изплъзнал се от опашката й. Взе пакета с цигари от рафта зад тезгяха.
- Не ме бива в това.
- Той страда - рече Луси. - Затова с него никак не е лесно.
- И двамата страдаме. - Тя разпръсна дима с ръка, като че ли това, което се носеше във въздуха, представляваше по-голяма опасност от това, което вдишваше в дробовете си. - Съжалявам. Тук явно се заформи жалейно парти. - Бри се вгледа изпитателно в Луси. - Струваш ми се позната. Имам чувството, че съм те виждала някъде, макар да съм сигурна, че никога не сме се срещали. Когато за пръв път те видях, помислих, че си тийнейджърка.
- Аз съм на трийсет и една.
Погледът на Бри се плъзна по косата на Луси, новата халка на веждата и татуировката с огнедишащия дракон върху шията.
- Типичен случай на забавено развитие.
- Разбирам.
Но Бри явно не разбираше и Луси почувства, че не е редно повече да крие самоличността си. Реши да рискува.
- Аз съм... нещо като дегизирана. - Поколеба се. - Аз съм... Луси Джорик.
Очите на Бри се разшириха, тя се изправи и пусна цигарата. Явно можеше спокойно да пуши пред някакво странно момиче, което живее в другия край на гората, но не се чувстваше удобно да го прави пред дъщерята на президента.
- О... аз...
- Трябваше да се покрия за известно време - сви рамене Луси. - Това място ми се стори идеално за целта.
Бри осъзна, че се блещи насреща й.
- Извинявай. Просто... беше малко неочаквано. - Ръката й се стрелна към косата, опитвайки се да я приглади. - Защо ми го каза? Никога нямаше да се досетя.
- Не ми се струва правилно да продължа да идвам тук и да не казвам нищо. Трудно е да се повярва, но аз се старая да бъда честна с хората.
- Но... Ти едва ме познаваш. Бих могла да разкажа на всекиго.
- Надявам се, че няма да го направиш. - Луси реши да смени темата. - Онова жалейно парти, за което спомена... Искаш ли да споделиш с мен?
Една кола намали ход, но не спря. Бри се загледа след нея.
- Това е скучна история.
- Неудобно ми е да го призная, но понякога проблемите на другите хора ми действат ободряващо.
Бри се засмя и напрежението се разсея.
- Чувството ми е познато. - Тя изтри ръце в шортите. - Наистина ли искаш да чуеш моята история?
- Това прави ли ме лош човек?
- После да не кажеш, че не съм те предупредила. - Бри разсеяно потри петното от боя върху ръката си. - Миналият ноември се прибрах у дома след обяд в кънтри клуба и заварих моя съпруг да товари багажа си в колата. Той каза, че е уморен от нашия привилегирован живот, иска развод и о, между другото, смята да го започне с новата си половинка, деветнайсетгодишна стажантка от офиса, която била два пъти повече жена от мен.
- Боже!
- Става по-зле. - Слънчевата светлина, процеждаща се през дърветата, осветяваше тук-там лицето й, оставяйки останалата част в сянка, което я правеше да изглежда едновременно по-възрастна и по-млада, отколкото беше. - Той призна, че ми дължи нещо за десетте години брак, затова мога да взема всичко, което остане след изплащането на дълговете, за които изобщо не подозирах.
-Готин тип.
- Той не беше готин още когато се запознахме. Знаех го, но беше красив и умен и всичките ми състудентки бяха луди по него. Семействата ни бяха близки от години. Той беше едно от момчетата чудо на „Дженеръл Мотърс“, преди балонът „Детройт“ да се спука. - Тя тръсна пепелта в тревата. - Скот и неговата стажантка се отправиха към Сиатъл, за да търсят щастие, а дълговете погълнаха всичките ни спестявания. Аз съм завършила само първи курс в колежа. Никога не съм работила и нямах представа как ще се издържам. Известно време живях в дома на един от братята ми, но след като няколко месеца седях със скръстени ръце, почти без да излизам от стаята, снаха ми даде да се разбере, че повече не съм желана в дома й.
Бри бе забравила за притеснението си да пуши пред дъщерята на президента и посегна за нова цигара.
- Долу-горе по същото време адвокатът на Майра се свърза с мен и ми съобщи, че тя е починала и ми е оставила къщата си заедно с внука си. Виждала съм Тоби само няколко пъти, преди години, когато Майра ми дойде на гости. И ето къде се озовах. Господарката на имението. - Тя погледна към лавката и се засмя горчиво. - Чувала ли си нещо по-жалко? Имах всичко, с изключение на твърд характер. - Пъхна обратно цигарата в пакета, без да я запали. - Мога да си представя какво мислиш за мен след всичко, което ти си постигнала в живота.