Докато крачеше с маршова стъпка към кухнята, Луси въртеше малкото си дупе, обвито с чифт чудновати черни шорти, които според него не бяха достатьчно широки. Той искаше да я вижда в размъкнати дрехи, каквито Темпъл носеше. Дрехи, които прикриваха всичко, за което не желаеше да мисли. Вместо това тя беше намъкнала тези черни шорти и грозен сив потник с черни кожени връзки на раменете.
Щом стигна до кухнята, тя се извъртя към него и черните връзчици се разлюляха.
- Нямаше право да изхвърляш храната ми!
- А ти нямаше право да изхвърляш моите мебели, освен това не бива да ядеш онези боклуци. - Настроението му се вкисна още повече, когато забеляза празния плот и липсващото, ведно с разни други джунджурии, керамично прасе, облечено като френски сервитьор.
- Боровинките и марулята не са боклуци - изфуча Луси.
- Не бяха органични.
- Изхвърлил си ги, защото не са органични?
Сега вече тя наистина беше бясна. Добре. Докато е ядосана, няма да се опита да го въвлече в един от онези малки задушевни разговори, които той се преструваше, че ненавижда. Панда подпря ръка на плота. Косата й беше толкова черна, че приличаше на изкуствена, противните пурпурни дредове бяха абсурдни, а наплесканите с туш мигли мязаха на умрели гъсеници. На едната й вежда бе забучена сребърна халка; друга подобна украсяваше ноздрата й. Той се надяваше, че и двата пиърсинга са фалшиви. А да намаца тези нежни устни с това отвратително кафяво червило беше престъпление срещу човечеството. Но най-много го притесняваше татуировката. Тази дълга изящна шия не биваше да бъде душена от огнедишащ дракон, а тръните върху горната част на ръката й бяха направо гадни, макар че, за щастие, няколко капки кръв вече бяха започнали да избледняват.
- Наистина ли искаш да тровиш организма си с пестициди и химикали? - контрира той.
- Да! - Тя размаха ядно пръст към вратата на килера. - Дай ми ключа.
- Няма да стане. Тя ще те принуди да й го дадеш.
- Мога да се опълча на Темпъл Реншо.
Когато искаше, Панда можеше да бъде първокласен мерзавец, като например в момента, когато керамичното му прасе липсваше, а онези кожени връзки подскачаха предизвикателно върху голите й рамене.
- Ти не можа да се опълчиш дори на Тед Бодин. А той е най-милият мъж на света, нали?
Луси нямаше опит в общуването с първокласните мерзавци. Тя вирна брадичка и челюстта й се изстреля нагоре, но под цялото разпенено негодувание Панда долови вината, от която тя още не можеше да се отърси.
- Какво имаш предвид с приказките, че не съм могла да му се опълча?
Това беше точно от онези лични разговори, които той се бе зарекъл да не води никога с нея, но нямаше намерение да свива знамена.
- Нежеланието да се омъжиш не те е връхлетяло в деня на сватбата ти. Дълго преди това си знаела, че нещо не е наред, но не си имала смелостта да му кажеш.
- Не знаех, че нещо не е наред! - възкликна тя.
- Каквото и да ти помага да се събудиш...
- Във всеки случай не и яйца с бекон.
Той я удостои с една от саркастичните си усмивки, която обаче нямаше обичайния си ефект, защото не можеше да откъсне взор от тези малки кожени връзки. Само едно дръпване...
- Искам си храната обратно - заяви Луси.
- Тя е в кофата за смет. - Панда се престори, че вниманието му е погълнато от счупената дръжка на чекмеджето, после се отдалечи от плота. - Ще отворя килера, когато пожелаеш. Само не яж боклуците си в присъствието на Темпъл.
- Моите боклуци? Ти си този, който смята, че захаросаното мюсли е антидиоксант!
Тя беше права. Той кимна към хладилника.
- Можеш да вземеш от там каквото пожелаеш. Два пъти седмично ще ни доставят продукти. Плодовете и зеленчуците ще пристигнат по-късно днес.
- Не искам да ям тъпата й органична храна. Искам си моята.
Панда разбираше чувствата й.
Над главата му се включи пътечката за бягане. Той си каза, че не бива да пита, но...
- Случайно да си скрила някъде от твоя хляб?
- Пресен сладък хляб с канела и стафиди, но няма да го намериш! - тросна се Луси. - Изяж си сърцето. О, почакай. Не можеш. Не е органично.
И тя изтрополи навън, като затръшна вратата зад себе си.
Беше излъгала за сладкия хляб. И не бе затръшвала врата, откакто беше на четиринайсет. И едното, и другото й харесаха.
За нещастие, не беше взела жълтия бележник със себе си, а си бе обещала, че днес ще пише. Нямаше намерение да се връща вътре през кухнята, затова заобиколи къщата и се изкачи по стъпалата, които водеха към верандата пред спалнята й. Беше оставила плъзгащите се врати отворени, за да се проветрява. Мрежестата врата против комари заяде, тя я бутна и пристъпи в стаята.