Панда вече беше там.
- Искам си спалнята обратно - оповести той, докато излизаше от нейния дрешник, понесъл чифт маратонки 46 номер.
- Наела съм къщата за през лятото - тросна се тя. - И това означава, че ти си натрапник, а аз няма да замина.
Той приближи до скрина.
- Това е моята стая. Можеш да спиш на горния етаж.
И да се лиши от отделния вход? За нищо на света.
- Ще остана тук.
Той дръпна чекмеджето, в което държеше бельото си, но сега там бе подредено нейното. Панда бръкна вътре и измъкна черни като нощта прашки.
- Твоите вещи са в долното чекмедже - побърза да го осветли Луси.
Той прокара палец по копринената предница на миниатюрното творение. Когато погледите им се срещнаха, тялото й бе разтърсено от един от онези сексуални заряди, за пореден път доказващ, че много често женското тяло отказваше да се подчини на разума.
- Едно нещо не разбирам. - Големият му юмрук погълна прашките. - Имайки предвид отношението ти към мен, защо все още си тук?
- Привързаността ми към твоята къща надделява над пълното ми равнодушие към теб - отвърна тя със забележителна непоколебимост.
Моята къща, не твоята - напомни й Панда язвително, не-чнайно защо вперил поглед в дясното й рамо. - И ако промениш още нещо тук, ще изхвърчиш начаса, независимо какво казва Темпъл.
Да остави последната дума да е негова, би било поведение на зряла жена, но той продължаваше да стиска прашките й, а тя не сс чувстваше никак зряла.
- И на нея ли предлагаш пълната гама от услугите си?
Погледът му отново се плъзна към раменете й.
- А ти как мислиш?
Тя не знаеше какво да мисли, затова се втурна към него и измъкна гащичките от ръката му.
- Мисля, че Темпъл не е от жените, които можеш лесно да излъжеш.
- Е, в такъв случай знаеш отговора.
Което всъщност нищо не й говореше.
- Така си и помислих. - Тя пъхна прашките в чекмеджето, извади пособията за писане и излезе оттам, откъдето бе дошла.
Моята майка е... - Толкова много неща можеше да изброи.
Моята майка е известна с пословичното си трудолюбие.
Или може би...
Моята майка вярва в упорития труд.
Луси щракна с химикалката.
Съединените щати са били изградени с упорит труд.
Тя се намести по-удобно.
Така се е изградила и моята майка.
Луси смачка листа. Писателските й напъни бяха по-ужасни дори и от стълкновението й с Панда, но този път можеше да стовари вината на празния си стомах. Тя заряза жълтия бележник, метна се на велосипеда и отиде в града, където омете два хотдога с лютив сос и голяма порция пържени картофки в „Догс енд Молтс“ - най-обилното й хранене от месеци насам, но кой знае кога отново щеше да има възможност да яде?
Когато се върна в къщата, завари Темпъл в почти празната всекидневна да гледа телевизия. Край босите й нозе бяха пръснати няколко дивидита със записи на епизоди от шоуто „Островът на дебелите“. Двуместният диван с кафеникавозлатистата тапицерия бе един от малкото мебели, останали в стаята, след като Луси изнесе по-приличните на остъклената веранда, за да замени онези, които бе изхвърлила.
Темпъл грабна дистанционното и натисна бутона „Пауза“. Собственото и изображение застина върху екрана.
- Реших да си дам петнайсетминутна почивка. - Тя се държеше така, като че ли Луси я бе заловила да яде шоколад. - Тренирах три часа.
Хотдогът се разбунтува неприятно в натъпкания стомах на Луси.
- Не е нужно да ми обясняваш.
- Не обяснявам. Аз... - С изтощено изражение Темпъл се облегна назад. - Не знам. Може и да го правя. - Посочи към застиналия образ върху екрана. - Погледни това тяло – произнесе с такова отвращение към самата себе си, че Луси се стъписа. -Захвърлих го на вятъра. - Натисна бутона „Възпроизвеждане“ и улови бляскавата си екранна героиня в разгара на яростна изобличителна реч, насочена срещу миловидна жена на средна възраст, обляна в пот, която едва сдържаше сълзите си.
- Вратата е там! Искаш да си вървиш? Давай! Щом теб не те е грижа, на мен също ми е все едно. - Вените върху изящната шия на Темпъл се издуха и идеално очертаните й устни се изкривиха в озъбена гримаса. - Качвай се на лодката и изчезвай от острова. Нека всички да разберат каква неудачница си!