Какво наистина?
- Съвет за обзавеждането на къщата.
- Забрави.
- Блестящо чисти прозорци.
- Сякаш ме е грижа.
Луси се замисли усилено и... Прозрението я осени.
-Хляб.
Изнизаха се няколко секунди. Панда се отдръпна от нея и наклони глава.
- Слушам.
- Ако утре следобед можеш да задържиш Темпъл за един час в залива, ще скрия за теб един самун прясно опечен хляб зад растенията на верандата. Когато се върнеш, ще го вземеш.
Той се замисли.
- Тя ще надуши уханието още щом влезе в къщата.
- Ще запаля няколко ароматни свещи. Ще пека на отворени прозорци. Ще пръсна малко освежител във въздуха. Какво толкова те е грижа?
- Мислиш ли, че ще се справиш?
- Не мисля, а зная.
- Договорихме се. Пресен хляб винаги когато поискам, и спалнята остава за теб. - Панда се завъртя на пети и забърза надолу към езерото.
Чак след като той изчезна, Луси се замисли. Никой по-добре от нея не знаеше колко сериозно се отнася Панда към работата си. Наистина ли щеше да остави Темпъл сама на втория етаж през цялата нощ, дори и заради един страхотен матрак? Не можеше да си го представи.
Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че заплахите на Панда нямаха нищо общо с настояването му да си върне спалнята. Той просто искаше да я накара да oneче хляб. Явно тя не беше единствената, която страдаше от липса на свястна храна. Фръцна се и с гневни стъпки влезе в къщата. Той я бе изиграл, а тя се бе хванала на въдицата.
Панда изплува на повърхността, после отново се гмурна.
Кога щеше да се извини за това, което бе казал на Луси през онази нощ? Ако не му висяха толкова други неща на главата, онези думи щяха непрекъснато да звучат в ушите му и нямаше да може да се отърси от тях. Ти и без това не беше толкова добра. Трябваше да се извини, но без това усещаше, че твърде много е свалил гарда, а ако й каже, че съжалява, може би двамата щяха да се сближат. Той не искаше това. Бъди най-добрият в това, което умееш.
Заплува към пристана. Умираше от глад и по дяволите, беше му писнало постоянно да бди над Темпъл. Ето защо имаше чувството, че не е във форма - все едно е излязъл от играта, целта му се изплъзваше. Старото желание да се напие отново се прокрадваше в него. Хлябът на Луси щеше да оправи нещата. С нещо прилично в стомаха ще може отново да бъде на висота и да справи с тази работа, която май нямаше да има край. И което бе по-важно, щеше да се справи по-добре с момичето с временната татуировка с огнедишащия дракон.
Глад. Това бе проблемът.
Независимо дали я бяха изиграли, или не, Луси трябваше да изпече хляб. След като на следващата сутрин закуси с омлет от белтъци и филия хляб от спелта10 с омега-3 и ленено семе, която имаше вкус на пясък, Панда я заведе в килера, за да вземе необходимите продукти.
- И не си мисли, че не съм разгадала малката ти игричка, Патрик - заяви тя, след като излязоха от килера.
- Както обикновено, нямам представа за какво говориш. -Той не удостои с внимание хляба с вкус на пясък, предпочитайки пакет с тънки обезмаслени пълнозърнести тортили, но после премисли, побутна тортилите настрани, наля си още една чаша кафе и я отнесе на горния етаж.
Докато двамата с Темпъл провеждаха сутрешната си тренировка в новата гимнастическа зала, Луси месеше тестото. Когато стана достатъчно еластично, тя го сложи в купа, предварително намазана с олио, покри я с чиста кърпа и я остави върху плота, за да втаса.
Искаше да купи някои растения в града за верандата, а раницата беше неудобна за такива покупки, затова се промъкна на горния етаж в спалнята, която Панда си бе избрал, и отмъкна ключовете му за колата. Докато вървеше забързано към автомобила, Темпъл изскочи от къщата. Лицето й бе зачервено след тренировката, а по сивия й плетен топ бяха избили мокри петна. Нямаше грим, но с високите си скули и бадемовидни очи не се нуждаеше особено от козметика.
- Ще ми купиш ли няколко неща от града? - попита тя. - Забравих си нокторезачката, а имам нужда и от лакочистител. А ако е излязъл новият брой на „Уоменс Хелт“, нали ще вземеш и него?
- Разбира се.
Темпъл й подаде влажна двайсетдоларова банкнота, която стискаше в дланта си.
- Предполагам, че в града има пекарна или кафене? - Дори когато шепнеше, в гласа й се долавяха заповеднически нотки.
- „Петнистата жаба“.
- Купи ми един шоколадов мъфин. - Открита заповед. - Или глазирана паста, ако са пресни. Нещо сладко, за да не страдам толкова от липсата на свястна храна. - Тя беше толкова безобразно властна, непоносимо арогантна и в същото време толкова тъжна. - Страданието от лишението е основният враг на отслабването.