Не беше работа на Луси да се вживява в ролята на шеф на диетичната полиция, затова пъхна банкнотата в джоба. Беше напълно съгласна за страданието. При все че самата тя никога не си бе падала много по сладкото, сега, когато подобни лакомства й бяха забранени, не можеше да мисли за нищо друго.
Купето на сува на Панда все още миришеше на нова кола. Докато се отдалечаваше от къщата, Луси осъзна, че гледа към жабката. Махна на Бри, когато минаваше покрай лавката, хвърли още един поглед към жабката и си заповяда да не си завира носа в чужди дела.
Сладкишите бяха изложени във витрината на „Петнистата жаба“ като модни шапки. Четири различни вида мъфини, посипани с пудра захар; апетитни лимонови пастички върху бели салфетки; капкейкове с изкусителна глазура се гушеха в хартиени чашки. Тя избра плътен, но не много голям шоколадов мъфин за Гемпъл, а за себе си тъмнокафяв сладкиш, украсен с орехи и карамел. Не беше любителка на понички, но изведнъж й се прииска една с баварски крем. В последната минута реши да добави десетина курабийки, поръсени с шоколадови пръчици за Бри и Тоби.
Привърши с покупките, като излапа сладкиша и поничката, докато обикаляше магазините. Накрая реши да отскочи до „Догс енд Молтс“ за порция пържени картофки. Кой знае кога ще може отново да се измъкне и да похапне на воля?
Тоби изпадна във възторг от курабийките, а Бри се трогна до сълзи. Луси взе буркана с мед и подкара към къщата. Но преди да стигне, колата, сякаш имаше собствена воля, отби встрани от шосето.
Тя се втренчи в жабката. Как би постъпил Тед в подобна ситуация? Нейният идеален бивш годеник никога не бе извършвал нещо дори смътно напомнящо на подлост, затова тя извика във въображението си образа на Мег и отвори вратичката.
Почти очакваше да види зареден пистолет или поне кутия с презервативи и забравени червени прашки. Вместо това откри ръководство за експлоатация на колата, манометър за измерване на налягането на гумите, регистрационен на талон на името на Патрик Шейд, жител на окръг Кук, с постоянен адрес в Чикаго, улица „Лейк Шор Драйв“.
Тя отнесе новите растения на верандата, влезе в спалнята си през плъзгащите врати, после скри плика с мъфина за Злата кралица под мивката в банята. Темпъл трябваше сама да измисли как да се добере до контрабандната си стока. След като набързо омеси тестото още веднъж, Луси оформи самуните хляб, сложи ги в две тавички да втасат окончателно и ги пъхна обратно в шкафа. После се отправи към кея и излезе с каяка в езерото. Панда не разрешаваше на Темпъл да плава сама, затова доставиха втора лодка.
Когато се върна, Темпъл и Панда седяха зад огромната уродлива кухненска маса и ядяха обяд, който в най-добрия случай можеше да се сравни с очистително. Двете еднакви чинии пред тях съдържаха оскъдни порции от кутиите със замразена храна, поставени върху плота. Панда побутваше с вилицата късче сушена сьомга. В чашата с вода, която Темпъл поднесе към устните си, плуваше резен лимон. Тя попи ъгълчетата на устата си с памучната салфетка, измъкната незнайно откъде.
- Мисля, че е много важно храната да изглежда апетитно -отбеляза дълбокомислено.
- Нищо не може да изглежда апетитно, когато се храниш върху гнусно зелената маса на Панда - тросна се Луси.
- Масата остава - постанови домовладелецът.
- Толкова по-зле за теб - сви устни Луси и отиде в спалнята. Върна се с плика с разрешените покупки на Темпъл. Панда го грабна, преди Темпъл да успее да го докосне. Разрови се вътре и след като се убеди, че съдържа само списания и нокторезачката - и нито една от забранените стоки, скрити под мивката на Луси - подаде плика на клиентката си.
Злата кралица го измери с надменен поглед.
- Наистина, Панда... не смяташ ли, че това е малко обидно за Луси?
- Може би. Не ми пука.
Луси само изсумтя.
Темпъл остави плика.
- Честно, защо вие двамата просто не си легнете и не приключите с това?
Вилицата на Панда с пюре от броколи застина във въздуха. Луси едва не се задави. Панда пръв се окопити.
- Много си далеч от истината.
- Нима? - Темпъл подпря лакти на масата и забарабани с пръсти по брадичката. - Аз съм изградила успешна кариера благодарение на умението ми да отгатвам мислите и чувствата на хората, а страстта помежду ви е толкова жарка, че чак срам да те хване.
- Имаш прекалено развинтено въображение - смотолеви Панда. - Това, което улавяш, е враждебност. Двама различни човека с два различни възгледа за живота. Единият от нас е заклет реалист. Другият - не.
Това бяха такива глупости, че Луси не издържа.
- Ние правихме секс, Темпъл. Не беше толкова добър.