- Знаех си! - изкиска се Темпъл ликуващо. - Той е един от онези егоистични любовници, нали? Интересува се само от собственото си удоволствие.
- Не съм такъв!
- Пълен егоист - потвърди Луси. - Докато се усетиш, и свършва. Един път ми е достатъчен.
Чинията иззвънтя, когато Панда хвърли вилицата в нея. Темпъл не му обърна внимание.
Изненадана съм. По време на тренировките той демонстрира удивителна издръжливост. Може би...
- Достатъчно. - Той скочи от масата. - Повече от достатъчно. Край на дискусията.
Докато той вървеше към задната врата, Луси седна на овакантеното място.
- Не съм сигурна, че усърдните тренировки се отразяват на подвизите в спалнята.
- А би трябвало - рече Темпъл замислено. - Все пак циркулацията на кръвта се усилва.
Вратата се затръшна зад гърба му и подът на верандата за-вибрира под тежките му стъпки. Гласът на Темпъл се снижи до нетърпелив шепот:
- Донесе ли ми мъфин?
- Той е в плика под мивката в моята спалня.
- Какъв е?
- Шоколадов.
- Великолепно. - Тя погледна през прозореца към Панда, за да прецени колко се е отдалечил от къщата. - Той наистина ли е бил лош любовник?
- Предполагам, че не. - Луси избута настрани почти недокоснатата му чиния. - Той каза, че аз съм била. Заяви, че не съм била толкова добра.
Черните вежди на Темпъл се извиха.
- Наистина ли ти го каза?
Луси кимна.
- Интересно - рече Темпъл. - Може би си струва отново да опиташ?
- Сериозно ли говориш?
В котешките и очи се появи замислено изражение.
- Панда е обаятелен мъж. Признавам, че когато се запознахме, му изпратих няколко сигнала, но той не им обърна внимание. После срещнах друг човек... - Лицето й помръкна. - Оказа се пълна катастрофа. Трябваше повече да се постарая с Панда.
Луси се зачуди дали тази „катастрофа“ не е причината за напълняването на Темпъл.
Темпъл погледна още веднъж през прозореца и се изправи.
- Отивам да взема мъфина. Ако се върне, задръж го.
- И как по-точно да го направя?
- Свали си дрехите.
- Ти си свали твоите - озъби се Луси.
Но никоя не си свали дрехите, защото Панда се върна.
- Ако сте приключили с момичешкото бръщолевене - подхвърли презрително той от прага, - да се захващаме за работа. Или може би си мислиш, че онези килограми сами ще се стопят.
- Гадина. - Темпъл метна негодуващ поглед към спалнята на Луси, после го последва надолу по пътеката към залива.
Луси чакаше хляба да се изпече и наблюдаваше как Темпъл и Панда плават с лодката в езерото. За разлика от Луси, Темпъл нарочно насочваше каяка към силните течения. Панда гребеше редом, охранявайки клиента си от евентуалното нападение на банда пирати, кръстосващи водите на Големите езера.
Благодарение на поничката и пържените картофки Луси не изпитваше глад, но не можа да се сдържи, отчупи крайчеца на прясно изпечения хляб и го намаза с меда на Бри. Мушна двата самуна на верандата зад новите растения, които бе подредила върху металната етажерка. Панда трябваше сам да се досети къде да складира остатъците.
Луси беше пекла при отворени прозорци, а после замаскира характерната миризма на печен хляб, като разтопи върху газовия котлон пластмасовия капак от кутия със сметана. Когато Темпъл се върна, явно единствената й мисъл бе как час по-скоро да се добере до мъфина, скрит в спалнята на Луси, така че не долови отвратителната воня, но Панда я усети. Той изгледа накриво Луси, все едно я питаше това ли е най-доброто, което й е хрумнало. Сетне погледът му се спря върху керамичното прасе, което тя бе измъкнала от гаража и поставила върху хладилника. Вторачи се в примката, която бе завързала около шията на прасето - с моряшкия възел, на който я бе научил Андре, но смяташе да припише на предаванията по кабеларката, Дом и градина“, ако Панда я попита.
Той не го направи.
Темпъл свали бейзболната шапка и се протегна.
- Смятам да се кача горе и да подремна. Събуди ме след час.
- Отлична идея. - Панда нямаше търпение да се добере до хляба, както клиентката му до мъфина.
Темпъл се престори, че разтрива схванатия си врат.
- Луси, може ли да взема списанието, което четеше? Няма по-добро приспивателно от малко светски клюки.
- Разбира се. - Луси нямаше списание със светски клюки. Затова пък в спалнята й имаше скрит шоколадов мъфин и тя нс изпитваше ни най-малка вина. Един малък мъфин нямаше да убие Темпъл, а Злата кралица се нуждаеше от награда заради мъченията, на които се подлагаше.
Темпъл се отправи към спалнята на Луси, а Панда се насочи към верандата. На Луси малко й се гадеше от цялата храна, която бе погълнала, и разтри корема си.