- Копеле! - изкрещя Темпъл.
Леле. Викът се разнесе от спалнята. Луси надникна през задната врата. На верандата нямаше и следа от Панда. Тя изви врат към откритата част в другия край на остъклената веранда. Както и очакваше, плъзгащата се врата на спалнята й бе отворена.
Беше време да се смотае.
-Луси.
Ревът на Панда бе толкова застрашителен, че тя трескаво запресмята възможностите си. Да избяга с кола или по вода?
Избра колата, но преди да стигне до предната врата, Панда се втурна към нея през всекидневната, следван по петите от Темпъл.
- Да не мислиш, че това е шега? - възкликна той. - Ти съзнателно я саботираш! Не го ли разбираш? Кариерата на тази жена е заложена на карта.
- Наистина не е много хубаво от твоя страна, Луси - заяви надменно Злата кралица. - Мислех, че разбираш колко много се нуждая от подкрепата на околните. Очевидно не мога да разчитам на теб. - Вирна величествено глава и се заизкачва по стълбите.
Луси се втренчи слисано след нея, сетне отвори уста, за да отвърне, но Панда вдигна ръка, за да я спре.
- Не сега. Прекалено съм ти ядосан. - Изнесе се на верандата.
Нямаше начин да преглътне всичко това. Тя затрополи след него.
Той вече бе намерил хляба.
Тя прекоси гневно верандата.
- Ако помислиш само за минута...
- По дяволите... - Той произнесе думата като молитва. -Още е топъл.
Тя го зяпаше мълчаливо, докато Панда изваждаше първия самун иззад растенията. Забеляза отчупеното крайче, но не изглеждаше разстроен от това... Или от каквото и да било, включително и контрабандния мъфин.
- Предполагам, че нямаш нож - промърмори той. - О, дявол да го вземе... - Отчупи голям комат и заби зъби в него. - Кълна се в бога, Луси... -Той преглътна. - Това е най-прекрасното нещо, което съм вкусвал през цялата седмица.
- Няма значение. Няма да ти позволя да...
- Трябва да намерим по-надеждно скривалище.
Тя сложи ръце на кръста.
- Очевидно няма да е под моята мивка!
- Може би в онова бюро в кабинета? Наблюдавай вратата да не би тя да размисли и да слезе долу. - Отхапа още малко. - И се постарай повече да не се поддаваш на манипулациите и.
Луси вдигна отчаяно ръце.
- Двамата се заслужавате един друг. - Замисли се и додаде: -Какво направи с мъфина?
- Изядох го пред нея, както я предупредих. Наложи се да го преглътна толкова бързо, че дори не успях да му се насладя.
Това обясняваше следите от шоколад в ъгълчетата на устата му.
- Знаеш, че тази диета е откачена - изтъкна Луси.
- Надявам се, че тя ще го разбере, но дотогава имам работа за вършене. - Отчупи още един къшей. - От сега нататък ще трябва да те претърсвам.
- Да ме претърсваш?
- Нищо лично.
Нищо лично, как ли пък не!
14.
-Не разбирам защо трябва да ходим на църква – промърмори Тоби.
- Обсъди го с най-добрия си приятел Големия Майк. – Бри знаеше ,че звучи дребнаво, но не можа да се сдържи. Беше обула единствените си обувки на токчета – сандали с бронзови каишки, благодарение на които ще стане толкова висока колкото Майк. Освен това винаги можеше да стъпче с високите токчета всяка змия, която реши да избяга по време на службата.
През последните пет дни се бе опитала да измисли как да се измъкне от тази неприятна ситуация, но Майк я бе притиснал в ъгъла. След като носеше отговорност за Тоби, не можеше да позволи Майк да я очерни пред местната общност, нещо, на което той бе напълно способен. Отвън той беше самото доброжелателство, но си оставаше жалък и незначителен мазник, с години усъвършенствал се в изкуството да манипулира хората, за да получи това, което иска.
- Трябва да ходим на църква заради гаднярското ти държание към Големия Майк - не мирясваше Тоби. - Хващам се на бас, че той се страхува да не отидеш в ада.
Вече беше там.
В този момент червеният кадилак на Майк спря на алеята за коли. Бри още не можеше да измисли как да обясни на Тоби, че трябва да бъде нащрек.
- Майк е мил с теб - подхвана тя колебливо, - но... понякога хората не са винаги такива, каквито изглеждат.
Той й метна поглед, недвусмислено заклеймяващ я като най-тъпия човек на земята, и хукна към вратата. Краищата на ризата му се развяха зад него. Дотук с добрите намерения.
Бри бе прибрала косата си в моден хлабав кок, който идеално подхождаше на една от малкото рокли, които не бе продала -елегантна тясна дреха без ръкави, в цвят на карамел, допълнена със семпли обици халки. Без гривните все още имаше чувството, че е гола. Беше продала бижутата си още преди месеци, заедно с годежния пръстен с двукаратовия диамант. Колкото до брачната халка... В нощта, в която Скот я напусна, Бри отиде в голф клуба и я хвърли в езерото до осемнайсетата дупка.