От време на време ръката на Майк, голяма и солидна в ръкава на тъмносиньото сако, докосваше нейната. Ако не поглеждаше към масивната златна гривна или големия колежански пръстен, можеше да си представи, че е някой друг - един от онези стабилни и предани мъже, с устойчиви морални принципи и верни сърца. Той затваряше очи, докато се молеше, внимателно слушаше проповедта и пееше първите строфи от всеки химн, без да поглежда псалтира.
След службата Майк се смеси с тълпата - потупваше мъжете по гърба, правеше комплименти на жените, заговори с един от църковните настоятели за някаква къща, обявена за продажба, превръщайки църквата в поредната възможност за продажба. Всички му се подмазваха, макар че всъщност не изглеждаше така. Те се държаха, като че ли действително го харесват. Възрастният Майк Муди започваше да я смущава, макар че той явно все още нямаше представа колко покровителствен можеше да бъде, след като наричаше всяка възрастна жена „млада госпожо“. От друга страна, той забеляза притеснението на едно момиченце на патерици и се спусна да му помогне, преди някой да се досети, че има проблем. Всичко това я объркваше.
Той я представи на всички. Неколцина от енориашите си спомняха семейството й. Една от жените помнеше дори самата нея. Хората се държаха приятелски и я засипаха с досадни въпроси. Как се справя с Тоби? Колко дълго възнамерява да остане на острова? Знае ли, че покривът тече? Бракът я бе научил да бъде предпазлива. Бри отговаряше уклончиво на въпросите им, доколкото можеше, а бъбривостта на Майк доста я улесняваше.
Тя узна, че той е председател на най-голямата благотворителна фондация на острова. Това бе едновременно достойно за възхищение и в същото време отлична реклама за бизнеса му, тъй като лицето му се мъдреше върху всички плакати и брошури на организацията. Освен това той спонсорираше юношеската лига по бейзбол и футболните отбори във всяка възрастова група, превръщайки в ходеща реклама десетките деца, живеещи на острова.
- Какво ще кажете да обядваме някъде? - попита той Тоби, когато се качваха в колата му. - Кое предпочитате: „Острова“ или „Петела“?
- Може ли да отидем в „Догс енд Молтс“? - попита Тоби.
Майк огледа Бри от главата до петите.
- Бри се е нагласила. Нека я заведем на по-хубаво място.
Тя не желаеше да бъде задължена на Майк за обяд, планински велосипеди или лаптопи. Не искаше да му бъде задължена за нищо.
- Не и днес - изрече припряно, докато той завърташе ключа в стартера. - Трябва да започна да топя восъка за свещите.
Както трябваше да се очаква, Тоби тутакси се опълчи.
- Не е честно. Ти всичко разваляш.
- Стига, момче, не се дръж неуважително - намеси се Майк.
- Моля те, престани да го наричаш „момче“ - процеди тя.
Майк я стрелна с поглед.
Тоби изрита гърба на седалката й.
- Аз съм дете. Майк е мой приятел. Може да ме нарича както си иска.
Тоби беше син на Дейвид и тя не възнамеряваше да отстъпва по този въпрос.
- Не, не може. - Когато погледна през рамо към него, тя видя златистокафявите очи на Стар, обрамчени с гъсти мигли, да се взират в нея. - Думата има отрицателен нюанс, предизвиква лоши асоциации в афроамериканската общност.
Майк потръпна, най-сетне разбрал за какво става дума, но Тоби се наежи още повече.
- И какво от това? Аз не живея в афроамериканска общност. Аз живея на Черити Айланд.
Как се бе получило така, че на нея, най-бялата от белите жени, й се падна отговорността да насажда расова гордост в сина на Дейвид Уийлър?
Майк, който бе забъркал цялата тази каша, в този момент бе зает с измъкването от паркинга.
- Някога белите хора са наричали чернокожите - дори възрастните мъже „момче“ - продължи Бри разяснителната си лекция. - По този начин са ги карали да се чувстват по-нисши. Това обръщение е много грубо и обидно.
Тоби се замисли за миг и както тя очакваше, сви неодобрително устни към нея.
- Майк е мой приятел. Той не е искал да ме обиди. Той просто си е такъв.
Набеденият расист поклати глава.
- Не, Бри е права. Извинявай, Тоби. Все забравям за това.
Забравяше за расизма си или че Тоби е наполовина афроамериканец?
- И какво от това? - промърмори Тоби. - Аз съм наполовина бял и не разбирам какъв е проблемът.
- Проблемът е в това - подхвана тя упорито, - че баща ти се гордееше с корените си. Аз искам и ти да се чувстваш по същия начин.
- Като се е гордеел толкова, защо се е оженил за майка ми?
Защото Стар винаги бе искала това, което принадлежеше на Бри.
- Баща ти беше луд по майка ти - обади се Майк. - Тя също бе луда по него, до самия край. Майка ти разсмиваше баща ти както никой друг, а той я караше да чете книги, които тя иначе никога не би погледнала. Жалко, че не можа да видиш как двамата се гледаха един друг. Сякаш на този свят никой друг не съществуваше.