Все едно я бе зашлевил. А подлецът още не бе приключил.
- Отне им известно време, за да осъзнаят колко много се обичат - продължи Майк, изговаряйки думите си с непривична грубост. - Отначало Бри беше гадже на баща ти, но нека ти кажа нещо: той никога не я е гледал така, както гледаше майка ти.
Истинският Майк Муди, с пресметливата си жестокост, най-после бе възкръснал. Очите му бяха приковани в пътя.
- Ще оставим Бри у дома, за да се захване с работата си, а после аз ще те заведа в „Догс енд Молтс“. Съгласна ли си, Бри?
Тя имаше сили единствено да кимне.
Щом влезе вътре, тя се строполи на дивана и се втренчи невиждащо в сиамските котки върху полицата над камината. Напоследък много по-често мислеше за младежката си любов, отколкото за краха на десетгодишния си брак. Но любовта и към Дейвид имаше ясно начало и край, докато бракът й беше толкова мъгляв и безрадостен.
Тя изу обувките. Сандалите, които носеше всеки ден, бяха оставили загорели следи върху босите й крака. Не че имаше много тен. Но тя никога не почерняваше много - кожата й добиваше лек златист загар и луничките ставаха още повече. Каква ирония на съдбата - да се окаже настойница на малко афроамериканско момче.
Въпреки това, което бе казала на Майк и Тоби, Бри още не беше готова днес да топи восък, затова, след като се преоблече, откри лист и молив и започна да нахвърля скици за ръчно изработени картички с пожелания. Но мислите й витаеха другаде и не можа да измисли нищо, което да й хареса. Накрая чу Тоби да се втурва в къщата и да се отправя към стаята си. Тя се заслуша да чуе шума на потеглящия кадилак. Но такъв не последва.
- Зная, че си ми сърдита, но аз не съм казал нищо ново, нали? - разнесе се гласът на Майк от прага.
- Не желая да говоря за това. - Тя стана от масата.
В деловия си тъмносин костюм той изглеждаше по-едър от обичайното и въпреки че тя също бе висока, Майк сякаш се извисяваше над нея.
- Това, което казах на Тоби за Дейвид и Стар, беше истина.
Тя започна да събира принадлежностите за рисуване.
- Само за теб.
Той подръпна с отсъстващ вид вратовръзката си.
- Ти искаш да вярваш, че двамата с Дейвид сте били Ромео и Жулиета, но истината е, че ти беше богато бяло момиче от Грос Пойнт, а той - чернокожо хлапе от Гари. - Майк премести ключовете за колата от едната си ръка в другата. - Дейвид беше запленен от теб, но никога не те е обичал.
Тя пъхна бележника в чекмеджето с най-различни боклуци.
- Свърши ли?
- Със Стар беше различно. - Майк изпълваше стаята, изсмуквайки въздуха й. - И двамата нямаха пари. И двамата бяха амбициозни, харизматични и малко безмилостни. Разбираха се един друг така, както ти и Дейвид никога не бихте могли.
- Тогава защо тя е заминала? - Чекмеджето изтрака силно, когато тя го затръшна. - Ако толкова страстно са се обичали, защо Стар е избягала?
- Той прие работата в Уисконсин, въпреки че тя го умоляваше да не го прави. Тя винаги мразеше, когато той заминаваше, и искаше да го накаже. Съмнявам се, че е възнамерявала да отсъства дълго. И със сигурност не е смятала, че колата ще поднесе от шосето и ще се забие в леда на онзи напоителен канал.
Но Бри не се хвана на думите му.
- В колата с нея е имало друг мъж.
- Случаен пътник. Тя винаги качваше непознати. Предполагам, че е бил стопаджия.
Бри не искаше да вярва на тази история. Искаше да вярва в това, което Майра й бе казала - че Стар се е отегчила от Дейвид и завинаги го е напуснала. Срамът се загнезди в стомаха й.
- Не зная защо продължаваш да чоплиш това. Всичко се случи преди години. За мен няма значение.
Майк знаеше, че това не е истина, но не възрази.
- Аз съм вярващ - изрече той сухо. - Вярвам в греха, вярвам в покаянието. Опитах се всячески да изкупя вината си, но това не промени нищо.
- - И няма да промени.
Златната му гривна улови един слънчев лъч и той кимна не толкова на нея, колкото на себе си, сякаш е взел решение.
- От днес нататък ще те оставя на спокойствие.
- Чудесно - стисна устни тя, но не го вярваше. Майк никога никого не оставяше на спокойствие.
В миналото той избягваше да гледа хората в очите. Но не и сега. И нещо в непоколебимия му поглед я смути.
- Ще ти бъда благодарен, ако ми позволиш да се виждам с Тоби - рече той с достойнство, което още повече я обърка. -Трябваше да те попитам, преди да му кажа, че може да дойде с колелото на парада. Имам лошия навик да действам импул-сивно, без да съм обмислил добре нещата. - Делова констатация, не криеше недостатъците си, но не се самобичуваше заради тях. - Парадът започва в десет. Той трябва да бъде на училищния паркинг в девет. Бих дошъл да го взема, но оглавявам комитета и трябва да бъда там по-рано.