Бри заби поглед в протритата каишка на сандала си.
- Ще се справя.
- Добре.
И това беше всичко. Никакви търгашески номера да я спечели. Никакви подкупи във вид на пликчета с лимонови дражета и бонбони. Нито сладолед ескимо. Извика „довиждане“ на Тоби и си замина, оставяйки я с обезпокоителното усещане, че от сега нататък е сама.
Нелепо. Той щеше да се върне. Майк Муди винаги се връщаше, независимо дали го искаш, или не.
15.
-Няма да отида! - заяви Темпъл, надигайки глава от пода на гимнастическата зала, където под звуците на хип-хопа изпълняваше в краката на Луси изумителни лицеви опори с една ръка. Дори Панда се бе съгласил, че оперната музика не беше най-подходящият съпровод за тренировки.
- Имаш нужда да излезеш навън. - Луси разлюля късата кестенява перука, която бе отмъкнала от дрешника на Злата кралица, пред носа на собственичката и. - Никак не е здравословно да се затваряш сред четири стени. Вчера ми се нахвърли само защото донесох в къщата няколко клончета орлови нокти.
- Миришеха на бонбоните „Джоли Ранчерс“ - отсече Темпъл.
- Спести си усилията. - Панда върна на лоста чудовищните тежести, които вдигаше. - Тя се гордее с лудостта си.
Темпъл стана, превключвайки от лицеви опори на подскоци. По гърба й бяха полепнали мокри тъмни кичури, а лицето й лъщеше от потта.
- Ако разбираше това, което преживявам, никога нямаше да предложиш подобна дивотия. Луси, ти нямаш представа какво е да си известен.
Луси завъртя очи към тавана като Тоби.
Темпъл я разбра и махна пренебрежително.
- Твоята слава е втора ръка. При мен е съвсем различно.
Панда изсумтя. Пропитата му с пот тениска бе залепнала за гърдите, а по космите на краката му се стичаха вадички. Беше изминала само една седмица, но Луси можеше да се закълне, че и без това мускулестото му тяло бе започнало да добива страховитите бицепси на културист. Когато се бе поинтересувала защо се подлага на такива мъчения, той я бе попитал троснато какво, по дяволите, да прави с цялото това свободно време. Принудителното отшелничество го изнервяше не по-малко от Темпъл и с всеки изминал ден двамата ставаха все по-мрачни.
- Аз вече месец съм на острова - поде Луси търпеливо - и досега не съм имала никакъв проблем.
- Всичко е заради външността ти. Хората се боят от теб.
Идеята възхити Луси и тя се укроти за миг, за да се полюбу
ва на чисто новата си татуировка с тръни и капки кръв, с която вчера опресни старата, започнала да се лющи. След още два дни трябваше да оправи дракона. И може би да добави татуировка върху другата ръка...
- Никой не очаква да види Луси Джорик или Темпъл Реншо на Черити Айланд на парада по случай Четвърти юли - изтъкна тя мъдро, - а щом никой не очаква да те види, няма да те види.
Когато вчера спря при фермерската лавка, Тоби украсяваше велосипеда си, докато Бри оглеждаше опърпания костюм на пчела, който бабата на Тоби обикновено обличаше за парада.
- Въпросът е... - бе казала Бри на Луси, докато изправяше мустачките антени - доколко отчаяно искам да привлека нови клиенти?
До миналата вечер Луси смяташе да отиде сама на парада, но след като Темпъл запрати дъската за скрабъл през верандата, а Панда заплаши да удави Луси в езерото, ако не престане да прави примки за прасето, накипрено като френски сервитьор, тя коригира плана си.
- Жестоката истина е, че двамата сте тук само от една седмица, а вече приличате заядливи злобни вещици. Не че и преди сте били много по-различни.
Кърпата на Панда шляпна на пода, когато той я метна през гимнастическата зала.
- Аз съм най-разбраният човек на земята. Но Луси е права, Темпъл. Ако в най-скоро време не си вземеш почивка, някой ще умре. И това няма да съм аз. - Грабна бутилката с вода и изпухтя.
- Наистина ли очакваш да рискувам бъдещето си с такава съмнителна дегизировка като една перука? За нищо на света. -Подскоците и се смениха със странични преси.
Луси въздъхна. Злата кралица беше капризна, избухлива, трудна за общуване и тя би трябвало да я мрази и в червата, но социалната работничка в нея не можеше. Под цялото това фучене се криеше една изгубена душа, която се опитваше да възвърне контрола върху живота си, която разбираше лудостта си, но не знаеше как да се справи с нея.
Луси и Злата кралица имаха много общо, макар че Злата кралица знаеше какво иска от живота, а Луси знаеше единствено какво не иска - да чука на нови врати, молейки се за още пари, и да лобира за нови закони в полза на децата. Което я превръщаше в долна егоистка, нехаеща за високите принципи и морални стандарти.