Панда остави бутилката настрани и погледна към Луси.
- Ами ако дегизировката включва нещо повече от перука?
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид... - Панда се извърна към Темпъл. - Твоята приятелка, дъщерята на президента, има голям опит в криенето на самоличността си, и нямам предвид единствено настоящата й отвратителна маскировка. - Изгледа възмутено новите електриковорозови дредове на Луси. - Ако си достатъчно убедителна, сигурен съм, че тя ще сподели тайните си.
Час по-късно тримата се отправиха към града. Темпъл се бе отпуснала на задната седалка, дългата й коса бе напъхана под късата кестенява перука, а лицето й бе почти скрито от огромни слънчеви очила и невзрачна сламена шапка. Луси се бе издокарала с тясната черна тениска, украсена с череп и рози; суперкъси дънкови шорти, чиито краища тя допълнително разръфа и набоде с безопасни игли; халка на носа и още две на веждите. Панда бе нахлупил черна бейзболна шапка „Найки“, изпод чийто долен край се подаваха непокорни къдрици. Луси бе предложила да зареже очилата тип „Авиатор“, защото с тях приличал твърде много на агент от Тайните служби, ала той не се бе вслушал в мъдрия й съвет.
Сивият панталон за йога на Темпъл й стоеше малко по-свободно, отколкото когато пристигна, но пурпурната плетена туника бе опъната на корема благодарение на малката възглавничка, която Луси бе прикрепила отдолу.
Булевард „Бийчкомбър“ бе затворен за парада и Панда сви в една страничка улица, за да паркира колата.
- Запомни какво ти казах, Темпъл. Не бива да изчезваш от погледа ми дори за секунда. Луси, ти си прикритието на Темпъл, затова не се отделяй от нея. Не разговаряй с никого, но ако нещо се случи, Темпъл е твоята бременна приятелка от някакво затънтено градче на изток.
- Моята версия е по-добра - възрази Луси. - Тя е поредната жена, с която си преспал и от която възнамеряваш да се избавиш при първа възможност.
Панда не й обърна внимание.
- Дори не се опитвай да ми се изплъзнеш, Темпъл. Ако се наложи да използваш химическа тоалетна, всички идваме с теб.
Злата кралица смъкна очилата на носа си и изгледа тила му над рамката.
- По-скоро ще умра, отколкото да използвам химическа тоалетна.
- Напълно съм съгласна с теб - подкрепи я Луси.
Темпъл поглеждаше нервно през прозорците на колата към
хората, минаващи по тротоара, някои мъкнеха шезлонги, а други бутаха детски колички.
- Ти си параноик, Панда. Не съм се потила толкова усилено в гимнастическата зала, за да пратя всичко по дяволите, като се натъпча с храна от улицата.
- Много успокояващо, но това не променя правилата.
Луси подръпна колана на шортичките си. Въпреки че живееше в къща, където нямаше нищо друго освен диетична храна, тя бе успяла да си възвърне килограмите, които бе свалила преди сватбата. Обърна се, за да огледа още веднъж дегизировката на Темпъл, и видя как тя сви устни.
- Ще престанеш ли?
Темпъл се намръщи.
- За какво говориш?
- За упражнението, което изпълняваш в момента. Стискаш бедра или стягаш корема си, или нещо подобно.
- Правя упражненията на Кегел11. - Темпъл се подсмихна снизходително. - И ако си загрижена за тазовото си дъно, ти също ще ги правиш.
- Кълна се в Бога - избухна Панда, - ако следващата ми работа е свързана с жени, дори да е с женска песчанка12, няма да я приема за нищо на света!
Луси се усмихна и подпря лакът на облегалката на седалката.
- Ето една добра новина, Темпъл. Когато Панда е наоколо, всички гледат само него.
- Тъкмо заради това двете с Луси трябва да излизаме сами -обяви Темпъл.
- Да бе, страхотно ще се получи - процеди сухо Панда. - В мига, в който ви изпусна от поглед, двете ще започнете да нагъвате кексчета.
Абсолютна истина. Това обясняваше напълняването на Луси. Диетичната храна дотолкова я измъчваше, че всеки път щом дойдеше в града, се тъпчеше до пръсване. Така бе успяла да избегне обиските на Панда, само обръщаше хастара на джобовете си, за да покаже, че са празни. За нейно облекчение, той не бе настоял да я претърсва.
- Параноята ти се е превърнала в болест - заключи Злата кралица, когато Панда успя да набута колата в едно тясно място за паркиране. - Трябва да ходиш на терапия.
Луси се вторачи в Темпъл.
- Не се обиждай, но ти трябва да го придружаваш.
Панда се усмихна, за пръв път тази сутрин, сетне изключи двигателя и отново подхвана лекцията си.
- Ще гледаме парада, ще се разходим около пристанището, после се качваме в колата и се връщаме у дома като нови, подобри хора.