Сега бе ред на Луси да изсумти.
- Всичко може да се случи - промърмори той не особено убедено.
Намериха място с отличен изглед близо до булевард „Бийчкомбър“, далеч от уханието на пържени лакомства и най-голямата тълпа от туристи. Както предсказа Луси, околните се интересуваха повече от Панда, отколкото от която и да било от двете, макар че Луси привличаше повече любопитни погледи, отколкото Темпъл, което дразнеше Злата кралица.
- Зная, че е нелогично - прошепна тя, - но съм свикнала да бъда център на внимание.
Луси се засмя и прошепна в отговор:
- Май е дошло време да добавиш към тренировките си упражнения за укрепване на душевното състояние.
- Дори да бях с всичкия си - въздъхна Темпъл, - пак нямаше да зная коя съм аз.
Ето това беше Темпъл Реншо. Тъкмо когато решиш да я отпишеш като нетърпима примадона, тя казваше нещо, което трогваше сърцето ти. Грубата й проницателност и пълното невежество не й позволяваха да стане непоносима.
Денят бе ветровит за парад. Знаменцата, окачени на уличните стълбове, плющяха на вятъра, а тентите над сергиите за храна се издуваха като претъпкани стомаси. Местен политик водеше парада, нагизден с униформа на фелдмаршал, следван от маршируващ оркестър и малка група от конници. Появи се първата платформа, пресъздаваща сцена от живота на коренните жители на Америка, спонсорирана от „Джери’с Трейдинг Пост“. Следващата платформа изобразяваше гора от книжни палмови дървета, чиито листа шумоляха на вятъра, а под тях се гушеше колиба от трева с надпис: „Брокерски услуги Големия Майк: къщи и лодки“. Големия Майк Муди стоеше отпред, на върха на щастието, махаше на тълпата и хвърляше бонбони.
Танцуващ хотдог от „Догс енд Молтс“ стъпваше наперено редом с пират, рекламиращ „Магазинът на Джейк за гмуркачи“, и гигантска бяла риба, символизираща ресторанта „Островът“. Луси бе забравила за Бри, докато не видя пчела зад момичетата скаути. Мустачки антени, увенчани с подскачащи черни топчи-ци, стърчаха над черната качулка, обхващаща плътно главата й. Вятърът се опитваше да изтръгне табелата, рекламираща „Медена въртележка“, но тя здраво я стискаше. Малко се смути, когато Луси й махна.
Следваше групата на велосипедистите и Тоби толкова се развълнува, като зърна Луси, че едва не загуби равновесие. Той два пъти бе идвал в къщата след пристигането на Темпъл, но Луси бе успяла да го отведе у тях с нейния велосипед, преди момчето да забележи Темпъл. Луси му прати няколко въздушни целувки, а той се ухили добродушно.
Минаха шестима възрастни членове на „Американски легион“. Като ги видя, обкръжени от безброй американски знамена, сърцето на Луси се сви от мъка по майка й, ала бурно ги приветства.
Панда се наведе и прошепна:
- Гледай да не привличаш внимание.
Но тя бе престанала да се безпокои, че ще я познаят. Дори Темпъл вече не изглеждаше толкова нервна.
- Тук има доста хора с наднормено тегло - констатира тя. -Все едно „Островът на дебелите“ е оживял.
- Затвори очи и изпълнявай упражненията на Кегел - посъветва я Луси, преди Темпъл да реши да се развихри в ролята си на фитнес гуру.
Когато парадът свърши, никой не искаше да се прибира у дома, но идеята да се смесят с тълпата притесняваше Темпъл.
Луси предложи да се разходят до фара. Тъй като Панда също не изгаряше от желание да се връща в Залива на гъските, той с готовност се съгласи.
На фара вятърът духаше още по-силно, отколкото на парада, и въжетата се удряха звънко в пилона. Въпреки че в чест на празника фарът бе отворен за посетители, повечето от туристите все още бяха в града и на паркинга се виждаха само няколко коли. Тримата се изкачиха по извитата метална стълба в кулата на фара и излязоха на открита площадка с перила, разположена под черния купол и гигантската леща. Бяха оставили шапките в колата, за да не ги отнесе вятърът, и Темпъл вдигна ръка, придържайки перуката си.
- Каква красива гледка.
Небето зад плуващите облаци сияеше в яркосиньо. Металният парапет беше топъл от ранното следобедно слънце, но вятърът надигаше сърдитите вълни към пристана. Само няколко големи туристически корабчета браздяха пенестите води. Темпъл ги остави, за да се разходи по площадката.
- Този простор те кара да съжаляваш хората, които никога няма да видят Големите езера - рече Панда, докато надяваше авиаторските очила.
Луси изпитваше същото, но не желаеше да разговаря с него, затова само кимна.
Две рибарки пляскаха с крила над водата, търсейки храна, докато една голяма чайка кръжеше упорито над тях, готова всеки миг да грабне плячката им. Панда опря лакти на парапета.