- Дължа ти извинение.
- За какво по-точно? Имаш голям избор.
Той се взираше право напред, големите тъмни стъкла скриваха очите му.
- За това, което ти казах преди три седмици... Онази нощ... Ядосах се, защото ти заключи вратата. Бях ядосан за много неща, които не се отнасят до теб.
Луси подозираше, че грозните му думи са свързани по-скоро с него, отколкото с нея, но въпреки това още й причиняваха болка.
- Съжалявам. Не си спомням.
- Онази нощ в мотела... Ти беше страхотна през онази нощ. Аз бях този, който...
- Наистина - изрече тя студено, - не искам да слушам за това.
- Извинявай. Още веднъж те моля да ми простиш.
- Не е необходимо. - Луси нямаше намерение да се размеква, макар да се радваше, че той й се бе извинил.
Темпъл мина зад тях, третата й обиколка на площадката.
- Слизам долу. Ако нямаш нищо против, господин надзирател.
Панда надникна над парапета.
- Не виждам долу сергии с храна, така че можеш да слизаш.
Темпъл изчезна. Луси не бързаше да тръгва, но не желаеше
да разговаря с него и се отдалечи на няколко метра. Панда се престори, че не разбира намека й.
-Луси, зная...
- На Темпъл й е нужно да разбере как сама да се контролира - прекъсна го тя. - Рано или късно, ще ти се наложи да отпуснеш юздите.
- Зная. Може би следващата седмица.
Порив на вятъра подгони смачкан вестник по паркинга и решителността й да не се впуска в разговор с него се разклати.
- Ти я харесваш, нали?
Той се изправи, така че само дланите му останаха подпрени на парапета.
- По-скоро съм й задължен. Тя ми изпрати доста клиенти.
- Независимо от това я харесваш.
- Предполагам. Тя е откачена, но е смела. Донякъде прилича на теб, макар че в твоя защита мога да кажа, че лудостта ти не е толкова дразнеща и нетърпима като нейната.
- Затова пък ти си образец на здрав разум и уравновесеност.
Панда се наведе, наблюдавайки как Темпъл излиза от кулата на фара.
- Аз поне зная какво искам от живота, за разлика от теб.
Луси заряза опитите да не задълбава в личен разговор.
- И какво е то? Какво искаш ти?
- Да си върша добре работата, да плащам сметките си навреме и да не позволявам на лошите момчета да нараняват добрите.
- Правил си същото в полицията, защо си напуснал?
Панда се поколеба малко по-дълго от необходимото.
- Плащат зле.
- Не ти вярвам. Да се бориш с лошите момчета, навярно е било много по-интересно, отколкото да пазиш Темпъл да не качи килограми. Каква е истинската причина?
- Емоционално „изгаряне“. - Той посочи края на водата. - Насип от натрошени камъни, наричат го скална броня. Използва се, за да се спре ерозията.
С други думи, искаше Луси да престане да задава въпроси. Което я устройваше. Задушевните разговори й стигаха за днес.
- Слизам долу.
Той я последва. Когато излязоха навън, видяха Темпъл да прави клекове на пясъка. Беше дошла нова група посетители. До вълнолома млада майка се караше със сина си, докато по-малката му сестричка гонеше една чайка.
- Нямам повече сок, Кабът - чу Луси уморената майка да казва на момчето. - Изпи последната кутия в колата.
- Софи я изпи - тропна с крак то. - Ти й даде гроздовия сок! Той ми е любимият!
Докато момчето поглъщаше цялото й внимание, малкото момиченце тичаше срещу вятъра, с разперени ръце и развята къдрава коса. Беше около петгодишно, развълнувано много повече от интересния ден и вълните, разбиващи се в скалите, отколкото от капризите на брат си.
- Достатъчно, Кабът - скара се рязко майката. - Ще трябва да почакаш.
Сестра му размаха ръце, тичайки към скалистия бряг, с розова тениска, прилепнала от вятъра към малкото й телце.
- Но аз съм жаден! - изхленчи момчето.
Внезапният порив на вятъра накара Луси да отстъпи назад. С крайчеца на окото си видя как малкото момиченце се олюля, загуби равновесие и с приглушен вик падна върху един от опасните каменни блокове край водата. Луси ахна, когато малките й ръчички се размятаха във въздуха. Детето опитваше да се хване за нещо, но камъните бяха прекалено хлъзгави и след секунди тя изчезна в бушуващата вода.
Панда хукна, преди главата на момиченцето да потъне под вълната. Луси затича след него. Майката най-после видя какво става и изкрещя. Понесе се след тях, но беше далеч.
Панда се изкачи върху хлъзгавите камъни, опитвайки се да види детето във водата. Огромна вълна се разби в краката му. Сигурно бе забелязал нещо, защото с мощен тласък се хвърли от ръба на назъбените камъни във водата.
Луси също се покатери върху мокрите камъни, едва успявайки да се задържи да не падне.
Панда изплува. Беше сам.