Панда беше като хамелеон. В един момент - вкиснат грубиян, моторист, който едва може да свърже две думи; в следващия - безкомпромисен телохранител на най-взискателния клиент на света; а днес - кръстоска между супергерой и детски психолог.
Той я вълнуваше. Обезоръжаваше. Смущаваше. Тя знаеше, че хората не бива да се класифицират, но никога не бе срещала човек, на когото да е толкова трудно да лепнеш етикет.
Луси се намръщи, когато същата вечер видя съдържанието на чинията пред себе си - миниатюрно парче пилешко, гарнирано със спаружен зелен боб, изсушен в микровълновата печка. Темпъл се взираше с копнеж в хладилника, сякаш се надяваше по някакво чудо от диспенсъра за вода да потече горещ шоколад.
Панда бе мълчалив по време на цялата вечеря, но изведнъж избута чинията си настрани.
- Имам изненада за вас двете.
- Кажи ми, че включва шоколадова паста - заяви Луси. -Или ми позволи да сготвя нещо прилично. - Салатата бе единственият й принос към менюто, който й бе разрешен - само зеленчуци, без никакви гевезлъци като сирене, маслини, кротони или сметанови дресинги.
- Не. - Той се облегна на облегалката на стола. - Ще отидем да поплаваме и да погледаме фойерверките.
- Аз ще пропусна - заяви Темпъл. - Два каяка за трима не се вписва в представата ми за веселба.
Докато Темпъл довършваше вечерята си, Луси грабна суичъра и се измъкна навън, за да види какво бе намислил Панда. До кея бе закотвен туристически катер, с боядисани в черно корпус и каюта, дълъг може би около седем метра и половина, който не беше тук последния път, когато бе поглеждала натам.
- Откъде се взе това? - попита тя.
Панда хвърли две спасителни жилетки в шкафа на палубата.
- Преди два дни говорих с Големия Майк. Неговите момчета го докараха, докато бяхме на парада, и го скриха под навеса за лодки. Наех го до края на лятото.
- Какво е това? — полюбопитства Темпъл, която слизаше по стълбите.
След като Панда й обясни, Темпъл започна да пресмята колко калории може да изразходва с водни ски.
На Луси й дойде до гуша.
- Хайде да сключим сделка, Темпъл. Ако обещаеш да не използваш думата „калории“ до края на вечерта, утре ще тренирам с теб. Не много дълго - побърза да добави.
- Дадено - кимна Темпъл. - Наистина, Луси, дори не можеш да си представиш какво въздействие оказва една сериозна тренировка върху...
- Освен това не можеш да говориш за тренировки, мастни клетки, целулит или всякакви подобни дивотии - сряза я Луси. -Всъщност можеш да говориш само за мързелуване.
- Аз съм изцяло „за“ - обяви Панда и запали мотора.
Управляваше катера с лекотата, с която се справяше с всичко останало, с изключение на човешките взаимоотношения. Вятърът бе стихнал, небето се бе изяснило и звездите започваха да изгряват. Той увеличи скоростта, когато излязоха в открити води и се насочиха към мястото, което ги отделяше от градското пристанище. След като го заобиколиха, се срещнаха с фло-тилия търговски корабчета, които се полюшваха върху вълните в очакване на спектакъла, а светлините им проблясваха като светулки над водата. На някои от корабчетата се развяваха триъгълните флагчета на яхтклуба; други бяха украсени с патриотични знамена.
Когато влязоха в пристанището - достатъчно близо, за да виждат шоуто, но по-далеч от останалите кораби - Панда обърна носа на катера по течението, пусна котвата и угаси мотора. Във внезапно настъпилата тишина през водата долетяха смях и музика.
Темпъл грабна една възглавница и се устрои на носа на катера, оставяйки ги сами.
16.
Първите фойерверки избухнаха, разтваряйки над главите им чадър в червено и виолетово. Луси отпусна глава на облегалката на тапицираната пейка, разположена покрай кърмата на катера. Панда също се облегна, докато наблюдаваха многоцветната феерия сред удивително успокояваща тишина.
- Това, което направи днес с малката Софи, беше потресаващо - накрая промълви тя, когато над главите им се посипа бляскава дъга от звезди.
Тя долови как той сви рамене.
- Ти си добра плувкиня. Ако аз не бях там, ти щеше да скочиш във водата вместо мен.
Увереността в гласа му и хареса. Погледна към него и видя как в очите му проблеснаха сребристи комети.
- Езерото беше бурно. Не мисля, че щях да я измъкна.
- Щеше да направиш това, което трябва - кратко отвърна той и додаде: - Хората трябва по-добре да бдят над децата си.
Острата нотка в гласа му я изненада.
- Децата са много подвижни - отбеляза тя. - Трудно е за който и да било родител да ги следи всяка секунда. - Мачтите на платноходките подрънкваха в тишината между гърмежите, а водата се плискаше в корпуса на катера. - Ти разбираш децата. Предполагам, че това ме изуми.