Той кръстоса глезени. Пурпурни палми се разпиляха в звездна пътека, разцъфнаха оранжеви божури.
- Не може да си ченге и да не умееш да общуваш с деца.
- Всякакви банди, а?
- Банди. Липса на грижи. Насилие. Каквото ти дойде на ума.
По време на работата си Луси бе видяла много проблемни деца, макар да подозираше, че той се бе срещал с много повече.
Това й се струваше странно. Толкова бе свикнала да гледа на Панда като на съвършено чужд човек, че никога не й бе хрумвало, че двамата биха могли да имат нещо общо.
- Софи не искаше да те пусне.
Сребриста плачеща върба проблесна в тъмната нощ.
- Сладко хлапе.
Дали бяха виновни нощта, фойерверките, емоциите след това, което би могло да се превърне в ужасна трагедия, но следващите думи се изплъзнаха неканени от устните й.
- Някой ден от теб ще стане прекрасен баща.
Кратък, рязък смях.
- Това никога няма да стане.
- Ще размислиш, когато срещнеш подходящата жена. - Думите прозвучаха прекалено сантиментално и Вайпър й се притече на помощ. - Ще разбереш, когато я видиш. Ще е с криви палци, не особено придирчива.
- Не - усмихна се той. - Едно от многото преимущества на съвременната медицина.
- Какво искаш да кажеш?
- Вазектомия. Дар от медиците за такива като мен.
Залп от експлозии разцепи въздуха. Това беше толкова погрешно. Тя го бе видяла днес с децата, беше свидетел колко непринудено се държа с тях. Никога не би трябвало да прави нещо толкова безвъзвратно.
- Не мислиш ли, че си твърде млад, за да вземаш подобно решение?
- Когато става дума за деца, аз се чувствам стогодишен.
Тя твърде дълго се бе занимавала със закрила на деца, за да не знае с какво се налага да се сблъскват полицаите. На мъждивата светлина лицето му й се стори изтерзано, сякаш преследвано от призраците на миналото.
- Виждал съм прекалено много трупове - поде той. - Не само тийнейджъри, но и съвсем малки деца - петгодишни хлапета, на които още не са им паднали млечните зъби. Деца, станали жертва на експлозии, с откъснати крайници. - Тя наклони глава. - Виждал съм родители в най-лошия ден от живота им -продължи Панда. - И си обещах, че никога няма да преживея нещо подобно. Най-доброто решение, което някога съм вземал. Трудно е да изпълняваш добре работата си, ако всяка нощ се събуждаш, облян от студена пот.
- Ти си бил свидетел на възможно най-лошите сценарии. Какво ще кажеш за милионите деца, които израстват щастливи и безгрижни?
- А тези, които нямат този късмет?
- Нищо в живота не е гарантирано.
- Грешиш. Клъц тук, клъц там - това е дяволски добра гаранция.
Небето се освети от пищните финални фойерверки, гърмежите, пукотът и свистенето сложиха край на техния разговор. Тя уважаваше хората, които достатъчно добре разбираха себе си, за да знаят, че никога няма да бъдат добри родители, но инстинктът й подсказваше, че случаят с Панда не бе такъв.
Луси отново надделя над Вайпър. Това нямаше нищо общо с нея, освен като предзнаменование - сурово напомняне, че много мъже изпитват същите чувства по отношение на бащинството. Въпреки това, което бе причинила на Тед, Луси все още искаше един ден да се омъжи и да има деца. Ами ако се влюби в мъж като Панда, който не желае да бъде баща? Нещо, за което нямаше да се тревожи, ако не бе избягала от онази тексаска църква.
Темпъл се върна при тях и те се отправиха към къщи. Панда остана на катера, а Луси и Темпъл тръгнаха заедно към къщата.
- Има нещо в фойерверките - рече Темпъл, когато изкачиха стълбите. - Натъжават ме. Странно, нали?
- Хората са различни. - Луси също не се чувстваше особено весела, но фойерверките нямаха вина за това.
- Фойерверките правят повечето хора щастливи, но има нещо потискащо да наблюдаваш как цялата многоцветна красота умира толкова бързо. Сякаш ако не сме внимателни, това ще се случи и с нас. В един миг сияеш в цялото си великолепие - на върха на успеха. В следващия те няма и никой не си спомня името ти. Понякога се чудиш какъв е смисълът на всичко това.
Мрежестата врата проскърца, когато Луси я отвори. Светлината от лампата в кухнята, нескопосана имитация на „Тифани“, проникваше през прозорците.
- Ти си потисната, защото гладуваш. И между другото... мисля, че изглеждаш страхотно.
- И двете знаем, че това не е вярно. - Темпъл се срути върху един от шезлонгите, който Луси бе застлала с тъмночервена плажна кърпа. - Аз съм свиня.
- Престани да говориш за себе си по този начин.