- Говоря това, което виждам.
Вятърът бе катурнал едно от гърнетата с билки и Луси се приближи до етажерката, за да го вдигне. Уханието на розмарин и лавандула й напомни за Източната градина13 в Белия дом, но тази вечер мислите й бяха заети с нещо друго.
- Да си уязвим, не е грях. Ти ми каза, че си срещнала някого, но не се е получило. При такива случаи много жени изпадат в депресия.
- Мислиш, че съм намерила утеха на дъното на кутия с шоколадов сладолед?
- Доста честа утеха.
- Само че аз съм тази, която сложи край - рече Темпъл горчиво.
Луси взе лейката.
- Това не прави раздялата по-малко болезнена. Говоря от личен опит.
Темпъл бе прекалено погълната от собственото си нещастие, за да се впечатлява от проблемите на Луси.
- Макс ме нарече страхливка. Можеш ли да повярваш? Аз? Страхливка? Макс беше... - Тя изобрази кавички. - „Стига, Темпъл, можем да се справим.“ - Ръцете й се отпуснаха. - Не става.
- Сигурна ли си?
- Повече от сигурна. Някои проблеми никога не може да се разрешат. Но Макс... - Тя се поколеба. - Макс е от тези хора, за които чашата не само е наполовина пълна, но и наполовина пълна с фрапучино. Да гледаш на живота през розови очила, е доста нереалистично.
Луси се запита дали в случая географията няма вина: Макс живееше на Източното крайбрежие, а Темпъл - на Западното. Или може би Макс беше женен. Луси няма да разпитва. Макар че умираше от любопитство.
Но тактичността на предишната Луси стигаше само дотук. Тя остави лейката и се приближи до шезлонга.
- Не съм гледала много епизоди от „Островът на дебелите“... - Всъщност почти не бе гледала реалитито. - Но доколкото си спомням, консултациите с психолог са част от шоуто. - Много добре си спомняше. В предаването участваше жена психолог, която се появяваше в червени бикини и даваше консултации на участниците, живеещи в колибата - разбира се, всичко бе заснето с камера.
- Доктор Кристи. Тя е пълна откачалка. Има сериозни увреждания на хранопровода, благодарение на годините, когато си е бъркала с пръст в гърлото. Всички психолози са откачени.
- Понякога тъкмо жизненият опит ги прави добри в работата.
- Нямам нужда от психар, Луси. Въпреки че наистина съм ти благодарна, задето постоянно изтъкваш колко съм луда. Аз имам нужда единствено от воля и дисциплина.
Този път Луси нямаше намерение да бъде доброто момиченце.
- Ти също се нуждаеш от консултации. Панда не може вечно да виси над главата ти. Ако не разбереш...
- Ако не разбера какво ме измъчва... Дрън-дрън-дрън. Господи, ти говориш също като доктор Кристи.
- Тя все още ли си бърка с пръст в гърлото?
-Не.
- Тогава може би трябва да се вслушаш в думите й.
- Чудесно. - Темпъл скръсти ръце пред гърдите с такъв замах, че беше истинско чудо, че не си пукна някое ребро. - Ти смяташ, че имам нужда от консултации? Ти си нещо като социална работничка, нали?
- От години не съм. Понастоящем работя като лобист.
Темпъл махна пренебрежително, сякаш беше едно и също.
- Давай, консултирай ме. Да чуя. Кажи ми как да се избавя от желанието да поглъщам мазни и сладки храни, с високо съдържание на въглехидрати.
- Боя се, че ще трябва сама да го разбереш.
Темпъл скочи от шезлонга и влетя в къщата, затръшвайки вратата зад гърба си като сърдита тийнейджърка. Луси въздъхна. Тази вечер най-малко искаше подобни разправии.
След няколко минути Панда се качи по стълбите на верандата. Луси реши, че за днес разговорите й стигат, и тихомълком се изсули навън.
Тъкмо беше заспала, когато мобилният й телефон иззвъня. Затърси опипом нощната лампа, после се протегна към телефона.
- Здрасти, Луси. Надявам се, че не те събуждам. - Веселото чуруликане на Мег прозвуча малко фалшиво. - Е, как си?
Луси отметна косата от челото си и се взря в часовника върху нощното шкафче.
- Един часът сутринта е. Как мислиш, че съм?
- Наистина ли? Тук е само полунощ, но понеже нямам представа къде си, не е лесно да пресметна часовата разлика.
Луси схвана сарказма, но Мег нямаше право да я критикува. Вярно, че Луси не бе казала на най-добрата си приятелка къде се намира - всъщност почти нищо не й бе разказала - но Мег беше не по-малко уклончива. При все това Луси знаеше, че Мег се тревожи за нея.
- Няма да е задълго. Аз... ще ти кажа веднага щом мога. Точно сега всичко е малко... объркващо. - Претъркули се настрани. - Нещо не е наред ли? Звучиш ми притеснена.
- О, нещо определено не е наред. - Последва дълга пауза. -Какво ще кажеш, ако... - Гласът на Мег се повиши с половин октава, когато изстреля на един дъх: - Какво ще кажеш, ако се пробвам с Тед?
Луси седна в леглото, вече напълно разсънена, но не напълно сигурна, че е чула правилно.