- Да се пробваш? В смисъл...
-Да.
- С Тед?
- Бившия ти годеник.
- Знам кой е той. - Луси отметна чаршафа и провеси босите си крака от леглото. - Двамата с Тед сте... двойка?
- Не! Не, не сме двойка. За нищо на света. Става дума единствено за секс. - Мег говореше прекалено бързо. - И забрави. В момента изобщо не разсъждавам трезво. Изобщо не трябваше да се обаждам. Господи, как изобщо ми хрумна? Да предам приятелството ни по този начин. Не трябваше...
- Не! Не, радвам се, че се обади! - Луси скочи от леглото. Сърцето й препускаше, душата й летеше. - О, Мег, това е съвършено. Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин.
- Не съм много сигурна, но... Наистина ли? Няма да имаш нищо против?
- Шегуваш ли се? - На Луси й се зави свят, усещаше се някак лека, зашеметена от този удивителен дар на боговете. - Знаеш ли колко виновна се чувствам все още? Ако преспи с теб... Ти си най-добрата ми приятелка. Ще спи с най-добрата ми приятелка! То е, като да получа опрощение от папата!
- Не е нужно да си чак толкова съкрушена- подметна Мег сухо.
Луси прескочи шортите, които бе зарязала на пода.
А после, на заден план, го чу. Гласа на Тед, дълбок и спокоен.
- Поздрави Луси от мен.
- Не съм ти вестоносец - сряза го Мег.
Луси преглътна с усилие.
-Той там ли е?
- Отговорът е „да“ - отвърна Мег.
Чувството на вина отново я обгърна.
- Поздрави го от мен. - Тя се отпусна на края на леглото. - И му кажи, че съжалявам.
Мег не говореше директно в телефона, но Луси я чуваше от-лично.
- Тя каза, че си изкарва страхотно, чука всеки срещнат мъж и това, че те е зарязала, е най-страхотното, което е направила в живота си.
Луси подскочи.
- Чух те. А той ще разбере, че лъжеш. Винаги разбира подобни неща.
Отговорът на Тед на измислиците на Мег беше пределно ясен:
- Лъжкиня.
- Махни се! - озъби му се Мег. - Действаш ми на нервите.
Луси стисна телефона.
- Наистина ли току-що каза на Тед Бодин, че ти действа на нервите?
- Възможно е - промърмори Мег.
Мили боже! Мили боже! Мили боже! Луси се опита да се овладее.
- Леле... Това не го очаквах.
- Кое не си очаквала? - В гласа на Мег прозвуча раздразнение. - За какво говориш?
- За нищо - преглътна Луси. - Обичам те. И приятно прекарване! - Тя затвори, подскочи и притисна телефона към гърдите. После затанцува из стаята.
Мег и Тед. Мег и Тед. Мег и Тед.
Разбира се.
Разбира се, разбира се, разбира се! Тед не беше сваляч. Не спеше с жени, към които не изпитваше привличане. И сега бе привлечен от Мег - ексцентричната, чудата, откачената най-добра приятелка на Луси, която бродеше по света без план и цел и пет пари не даваше за мнението на околните.
Мег Коранда и господин Съвършен. Нейните остри ръбове и неговата гладка повърхност. Нейната импулсивност и неговата предвидливост. И двамата бяха благословени с ум, лоялност и огромни сърца. Това беше безумен, непредсказуем съюз, сключен на небето, въпреки че, съдейки от тона на разговора им, нито един от двамата още не го бе осъзнал. Или поне Мег не го бе осъзнала. За Тед не беше сигурна.
На Луси не й бе трудно да си представи разправиите им. Мег - войнствена, с остър език; Тед - спокоен на повърхността, твърд и непреклонен отвътре. И докато мислеше за тях, липсващите парчета в пъзела, представляващ отношенията й с Тед, най-сетне си дойдоха по местата. Единственият препъникамък помежду им беше неспособността на Луси да се отпусне с него, чувството й, че трябва да се държи безупречно, за да бъде достойна за Тед. На Мег нямаше да й пука за подобно нещо.
Двамата бяха идеални един за друг. Ако не оплескат всичко. Което, имайки предвид характера на Мег, беше много вероятно. Но независимо дали помежду им щеше да се получи, или не, едно бе сигурно - щом Мег и Тед са заедно в леглото, Луси най-после бе напълно свободна.
След разговора, Луси бе твърде развълнувана, за да заспи. Заради зле регулираната климатична инсталация в къщата в нейната спалня беше прекалено топло. Тя отвори плъзгащите се врати, нахлузи джапанките, за да предпази босите си крака от тресчиците на пода, и излезе навън.
Буреносни облаци се тълпяха по небето. Младата жена подръпна влажното потниче от гърдите си. Под поривите на вятъра, с далечните светкавици на хоризонта, в компанията на мрачното тайнствено езеро тя най-после се почувства освободена от вината.
С ъгълчето на окото долови някакво движение, фигура - широки рамене, тесни бедра, с характерна дълга крачка - заобикаляше къщата. Когато мина покрай масата за пикник, той спря и се озърна, но тя се бе притаила в сенките и нямаше как да я види. Той прекоси двора, ускорявайки крачка. Когато стигна до горното стъпало на стълбата, се спря, отново се огледа и заслиза надолу към водата.