Може би той също страдаше от безсъние, но защо беше толкова потаен? Луси реши да разбере. Слезе от верандата. Докато прекосяваше двора, се спъна в кола за играта с подкови. Адски я заболя, но Вайпър за нищо на света нямаше да позволи такава дреболия като ударен палец да й попречи.
Леко накуцвайки, тя се добра до стъпалата. Не го виждаше долу, само самотната лампа на стълба светеше в края на пристана. Сцената й напомни за „Великият Гетсби“ и за възхищението на учителите по английски от тази книга, предпочитайки я пред други, които може би повечето тийнейджъри всъщност искат да изучават.
Докато се спускаше към пристана, тя стъпваше предпазливо, за да не я издаде шляпането на джапанките, въпреки че при брулещия вятър това бе малко вероятно. Когато стигна до най-долното стъпало, Луси внимателно запристъпва по скърцащите дъски към мъждивата жълтеникава светлина, идваща откъм навеса за лодки.
Миризмата на риба от разпенените води се смесваше с тези на старо въже, плесен и бензин, просмукали се в дъските. Разнасяше се тиха мелодия от опера, която тя не разпозна. Докато се прокрадваше в навеса, видя Панда да седи с гръб към нея, на пейката на кърмата на катера, подпрял босите си крака върху хладилна чанта. Носеше тениска и шорти, а ръката му бе заровена в огромен плик с картофен чипс.
- Ще си го поделим - рече той, без да се обръща, - ако обещаеш да мълчиш.
- Сякаш единственото ми удоволствие в живота е да си бъбря с теб - изрепчи се тя. А после добави, защото й харесваше да бъде груба: - Честно, Панда, ти не си достатъчно интелигентен, за да е интересно да се разговаря с теб.
Той разкръстоса глезените си върху хладилната чанта.
- Кажи го на научния ръководител на докторската ми дисертация.
- Ти нямаш научен ръководител на докторска дисертация -заяви тя, докато се катереше на палубата.
- Вярно е. Магистърската степен бе максималното, което мозъкът ми можа да понесе.
- Магистърската ти степен? Голям си лъжец. -Луси се пльосна на възглавницата до него.
Той се усмихна.
Тя се втренчи в него. Дълго и изпитателно.
- Кажи ми, че нямаш наистина магистърска степен.
Усмивката му се стопи и той доби престорено извинителен вид.
- Само от щатския университет в Уейн, не от някой от университетите от „Бръшляновата лига“. - Той пъхна парче чипс между зъбите си и се наведе, за да изключи музиката. - Това е една от онези степени, които получаваш във вечерните и неделните курсове за нас, простите работници, които не се зачитат в твоя свят.
Какво копеле. Тя го изгледа кръвнишки.
- Дявол да те вземе, Панда. Много повече ми харесваше, когато беше глупак.
- Погледни го откъм положителната страна - рече той и й подаде плика с чипс. - Аз все още не съм Тед Бодин.
- Никой от нас не е. - Луси пъхна ръка в плика и награби цяла шепа чипс. - Той спи с най-добрата ми приятелка.
-Мег?
- Откъде познаваш М... - Тя простена с наслада, когато езикът й вкуси солта по чипса. - О, боже, направо е върхът.
- Двамата с Мег си побъбрихме по време на онзи фарс, наречен репетиция на сватбената вечеря.
- Не съм изненадана. Ти си точно нейният тип. - Тя натъпка още чипс в устата си.
- Мег също е мой тип - призна той, когато гръмотевица разтърси навеса за лодки. - Макар че не мога да си я представя с Тед.
Но Луси можеше и сега само това имаше значение. Дъждът забарабани по покрива н навеса. Тя грабна още чипс и подпря крака на ръба на хладнината чанта редом до неговите.
- Имаш ли други лакомства, скрити някъде тук?
- Може би. - Погледът му се задържа върху голите й крака, явно не му харесваше това, което виждаше. Те бяха по-загорели от обичайното, но иначе си бяха съвсем наред, с изключение на една синина върху пищяла, започнала вече да пожълтява. Освен това синият лак на палеца й се бе олющил малко от удара в кола за подкови. Не си бе лакирала ноктите в синьо, откакто беше тийнейджърка. Спомняше си как лакираше в същия цвят ноктите на бебето Трейси, когато бяха само двете.
Погледът му се плъзна нагоре по краката й към раираните пижамени шорти. Смръщените му вежди й напомниха, че отдолу не носеше нито сутиен, нито бикини.
- Ти какво предлагаш? - попита той, а погледът му се задържа върху бедрата й със същото изражение на недоволство.
- Да предлагам? - Луси подръпна надолу крачолите на меките памучни шорти, което не се оказа много мъдър ход, тъй като се оголи значителна част от корема й. Или може би го бе направила нарочно, за да отмъсти за поведението му. Вече не знаеше какво да мисли, когато ставаше дума за Патрик Шейд. Пусна крака върху палубата. - Забрави ли колко хляб ти изпекох?