- Хлябът покрива наема, но не и моята вредна храна.
- Да бе, как не.
- Предполагам, че бихме могли да си я поделим. - Погледът му отново я обхождаше, плъзна се по тялото й, стигна до ключицата, сетне се спря върху гърдите, прозиращи под тънкия плат. Вече не изглеждаше толкова критичен, а когато поредната гръмотевица разтърси навеса, тя почувства как нещо в нея се пропука, предателско треперене, опасен тътен, нямащ нищо общо с бурята навън.
Очите му срещнаха нейните. Панда свали капака на хладнината чанта с босия си крак - жест, който не би трябвало да изглежда толкова съблазнителен. Тя отклони очи и погледна вътре, но вместо очакваните бутилки с бира и сода в лед, видя цяло съкровище - чипсове, солети, „Доритос“, лакрицови пръчки, топчета от малцово мляко, зрънчо със сирене и буркан с фъстъчено масло.
- Елдорадо - прошепна Луси благоговейно.
- Забраненият плод - отвърна той, но когато тя вдигна глава, Панда се взираше в нея, а не в запасите си.
Паянтовият стар навес за лодки се бе превърнал в тайна пещера, тънеща в полумрак, пълна със съблазън. Върху рамото й падна дъждовна капка, процедила се през течащия покрив. Той се протегна, докосна капката с върха на пръста си и я плъзна към ямката на ключицата й. Кожата й настръхна.
- Престани - промълви тя неубедително.
Панда се престори, че не разбира за какво говори тя. Още една капка падна върху бедрото й. Той я видя, но извърна очи и се протегна към хладнината чанта.
- Вероятно това не те интересува. - Извади буркана с фъстъченото масло.
- Грешиш. - Дори тя не бе сигурна дали има предвид фъстъчено масло, или нещо по-опасно.
Закотвеният катер леко се поклащаше във водата, поривът на вятъра запрати облак от водни пръски през отворения край на навеса. Дъждовните капки, стичащи се през покрива, заудряха по палубата и което беше още по-страшно, по хранителните припаси.
- Ела. - Панда взе хладилната чанта и я понесе към каютата, като наведе глава, преди да влезе вътре.
Вайпър го последва.
Каютата беше тясна, с малък камбуз и V-образно легло покрай носа на катера. Панда пусна хладилната чанта на пода и се свлече върху тъмносините винилови възглавници. Той я удостои с ленива усмивка, отвори буркана с фъстъченото масло, загреба малка бучка с една солета и й я подаде.
Двама зрели хора, които знаят какво искат... Една вазектомия... Един бивш годеник, който през същата нощ се любеше с най-добрата й приятелка... Звездите бяха идеално подредени.
Луси взе солетата и се облегна на възглавницата срещу Панда.
- Дори не обичам особено фъстъчено масло.
- Всичко е заради лишението - обясни той. - Това, което е забранено, става още по-желано. - Делеше ги съвсем малко пространство и начинът, по който я погледна, недвусмислено подсказваше какво мисли.
Луси държеше в ръка съвършено неприличен предмет - солета с топчица фъстъчено масло на върха. Друга жена на нейно място би се възползвала от това, но не и Вайпър. Тя бързо отхапа края на солетата.
- Май само аз ям.
- Имаш да наваксваш, аз започнах преди теб. - Той отвори пликче с лакрицови пръчки, но не извади нито една. Просто се взираше в нея. Не в краката или гърдите й. Само в нея, което беше още по-интимно. - Идеята не е добра - прозвуча дрезгавият му глас.
-Зная.
- Старая се да не мисля колко силно те желая.
Кожата й тутакси настръхна.
- И успяваш ли?
- Не особено.
В каютата бе твърде топло, прекалено тясно, ала тя не си тръгваше. Сякаш я пронизваха хиляди горещи стрелички. Искаше този мъж с помътнели очи, мастиленочерна коса и могъщо тяло. Но нямаше да направи първата крачка.
За него това не беше проблем. Сведе глава, скъсявайки и без това малкото пространство помежду им, взе от ръката й това, което бе останало от солетата, и я остави настрани.
- Подлудяваш ме - пророни Панда.
- Радвам се да го чуя - отвърна Луси, - но в момента не желая да разговарям.
Той се ухили с бандитската си усмивка, намести се на възглавниците и я придърпа към себе си в ъгъла. Съвсем слаба светлина се процеждаше в тяхната пещера, но тя успя да види как проблеснаха зъбите му, когато я обърна към себе си и наведе глава, за да я целуне.
Тя не бе искала целувката му в онзи долнопробен мотел в Мемфис, а изпълнената му с вина целувка на летището само я обърка, но тази бе съвършена.
Устните й се разтвориха. Езиците им се преплетоха в лудешки танц, търсеха се и се отблъскваха - великолепна увертюра към греха. Ръцете му се пъхнаха под потничето й - нейните под тениската му. Тя напипа мускулите и ставите, костите и сухожилията. Той откъсна устни от нейните и ги впи в зърното й, набъбнало под тънкия плат. Голото му бедро се намести между краката й. Тя се отърка о него, обви го с ръце.