- Обикновен прагматизъм.
- Престани да използваш високопарни думи. Това ме потиска. - Тя пъхна ръка зад главата си, разкривайки розовото петно върху гръдта, където брадата му бе оставила следа върху нежната кожа. Панда за нищо на света не би я наранил, ала тъмната страна на душата му изпита задоволство да види отпечатъка, който бе оставил върху нея.
Въпросът й го изтръгна от блажената му летаргия.
- Откъде се взеха презервативите?
Трябваше да се досети, че тя ще се хване за това.
- От джоба ми. Искаш ли още чипс?
- Разнасяш се наоколо с джобове, пълни с презервативи?
- Невинаги. Понякога. Кой иска да си лепне някое БПП14?
Луси подръпна един от опърпаните си розови дредове.
- Значи, ги мъкнеш със себе си, в случай че двамата с Темпъл решите малко да разнообразите тренировките?
Той я удостои с най-саркастичната си усмивка, надявайки се да я накара да млъкне.
- Точно така.
- Глупости. Вие двамата по-скоро ще си изгризете ноктите, отколкото да се чукате.
- Беше ми приятно да си поговорим.
Тя го прониза с онзи свой изпитателен поглед.
- Ти не знаеше, че тази вечер ще дойда тук, и въпреки това си се подготвил за действие. Това ме кара да вярвам, че наистина ходиш наоколо добре зареден.
- Точно това казах и аз, нали?
- Да, но не обясни защо.
Мамка му. Той се предаде.
- Защото ме подлудяваш, ето защо. Никога не зная, по дяволите, какво ще направиш в следващата минута. Или какво аз ще направя. А сега стига толкова приказки по въпроса.
Тя се усмихна, вдигна ръка и подръпна една от неговите вбесяващи къдрици с нежност, която го върна в суровата реалност. Той беше бившо ченге. Тя - дъщеря на президента. Той беше ръждясал метал. Тя - чисто злато. Освен това в душата му зееше мъртва пустота, широка цял километър, а тя бликаше от живот.
-Луси...
- О, боже... - Тя завъртя очи и се обърна по гръб. - Ето че си дойдохме на думата. Следва речта. - Снижи глас, имитирайки интонацията му: - Преди това да стигне по-далеч, Луси, трябва да съм сигурен, че не храниш напразни илюзии. Аз съм каубой, див и необуздан. Нито едно малко момиченце никога няма да опитоми мъж като мен. - Тя изкриви презрително устни. - Сякаш съм умряла да го правя.
- Нямаше да кажа това. - Всъщност точно това възнамеряваше да каже - не толкова саркастично, но тя бе схванала основната идея.
- Хайде да се изясним, Патрик. - Ръгна го в бицепса с върха на палеца. - В момента може и да съм объркана за бъдещето си, но зная, че то включва деца. А това изключва теб, така че всички усложнения, които твоята параноя поражда, са напразна загуба на и без това ограничените ти умствени способности. Ти си само за развлечение, господин Шейд. Липсващият елемент в моето пропиляно лято. Ето какво трябва да разбереш. - Тя го перна по гърдите. - Когато престанеш да ме задоволяваш, ще намеря някой друг, който достойно да те замести. Ясно ли е?
- Да те задоволявам?
- Харесва ми как звучи. - Погледът й стана сериозен. - Става дума само за секс. Нищо друго. По-добре да си наясно с това или ще сложим край още сега.
-Аз?! - Точно това искаше той да чуе (да й обясни), но никак не му се нравеше поведението й. Къде се бе дянала възпитаната булка беглец, която бе качил на мотора си? - Когато става дума за теб, нищо не може да бъде само секс - обобщи той.
-Ти така мислиш. Аз искам секс. Колкото по-мръсен, толкова по-добре. - Погледът й се прикова върху чатала му. - Имаш ли още лакрицови пръчки?
Панда трябваше в същия миг да я обърне по гръб и да й даде това, което искаше, но пренебрежителният й лекомислен тон го раздразни.
- Уморен съм - чу се да казва, не можейки да повярва, че думите са излезли от неговата уста.
- Цялата работа е в числата - сряза го тя. - Ти си много по-стар от мен.
- Не чак толкова много. - Той звучеше като вкиснат кретен, но преди да реши какво да предприеме, тя вече се плъзгаше от леглото, голата и кожа проскърца, докато се отлепяше от вини-ловите възглавници.
- На трийсет и шест и вече клонящ към залез. Размислих.
Той не искаше тя да размисля, но Луси вече си тананикаше весела песничка и надяваше парцалките, които минаваха за дрехи. Първо нахлузи през глава тясното оскъдно потниче. Долният му край се закачи върху едното розово зърно, задържа се там за миг, после се плъзна надолу. После цяла вечност се пъха в шортите. Когато стигна до вратата на каютата, се извърна към него.
- Почини си добре, любовнико. Имам големи планове за теб. Да видим дали си достатъчно мъж, за да си на ниво.
Той се усмихна, а тя изчезна - щастлива и волна, макар и само за кратко.