Панда я приближи лениво и огледа одеянието й от пошлия сутиен до джапанките на платформи. Кимна към гаража.
- Да вървим.
- Да вървим? - С нехаен жест тя свали халката от носа си и я пъхна в джоба.
- Знаеш какъв е редът.
- Това не означава, че съм съгласна с него.
- Чака ме доста работа.
Луси наклони глава и подръпна един от дредовете си.
- Майната й на работата ти.
- Голяма грешка. - Той улови ръката й и я повлече през сянката, хвърлена от къщата, към гаража. Когато стигнаха до изкорубената странична врата, Панда я отвори с ритник. - Вътре!
- Не искам да влизам вътре. Искам...
- Не ми дреме какво искаш. - Той затръшна вратата зад тях.
Лъчите на следобедното слънце с мъка проникваха през покрития с паяжини прозорец. Гаражът беше задръстен със стари мебели, кашони, счупени плажни шезлонги и едно пробито кану. Въздухът бе натежал от миризмата на прах и моторно масло, а Панда ухаеше на боровинки и лятна жега.
- Разтвори крака.
- Плашиш ме.
- Хубаво.
- Нямам нищо непозволено у себе си. Кълна се.
Той й се озъби с най-противната си, най-застрашителната си гримаса.
- Тогава няма защо да се тревожиш.
- Аз... предполагам, е няма. - Тя притисна длани към грубата стена, но не помръдна крака.
Той ги разтвори с коляно.
- Не се прави, че не разбираш. Знаеш какво да правиш. - Дъхът му разроши косата около ушите й, а гласът му прозвуча с тихо хриптене: - На мен ми харесва не повече, отколкото на теб.
Не повече, естествено.
Очите и бавно се притвориха, когато пръстите му се плъзнаха отстрани по тялото й, от подмишниците до бедрата.
- Казах ти, чиста съм - настоя тя.
- Защо ли не ти вярвам? - Обгърна я и ръцете му се спряха под ключицата й. После дланите му се спуснаха надолу и обхванаха гърдите й.
Тя го погледна през рамо.
- Не повтаряй това, което каза миналия път.
- Какво съм казал? - прошепна той в ухото й.
- Ти каза: „Няма нищо тук“.
Той се усмихна, пъхна палци в чашките на сутиена и пощипна зърната й.
- Сгрешил съм.
Когато спря да измъчва гърдите й и се премести на нова територия, коленете й бяха омекнали, а кожата й пламтеше. Той продължи играта, прокарвайки ръце по вътрешната и външната страна на бедрата й, преди да открие главната цел.
- Мисля, че почувствах нещо.
Не беше единственият.
- Това е незаконно - промълви тя и размърда бедра.
- Оказване на съпротива при арест. - Пръстите му дръпнаха ципа на шортите й. - Сега ще се наложи да направя по-щателен обиск.
- О, не. Само не това. - Нямаше накъде да е по-неубедителна.
- Сама си си виновна. - Той събра коленете й и задърпа тесните шорти заедно с бикините.
- Опитвам се да бъда добро момиче, но е толкова трудно да се сдържаш.
- Нямаш представа колко. - Панда се притисна към нея, за да й покаже нагледно.
Беше изумително колко нови неизследвани места откриваше той в нея. Достатъчно, за да възрази тя немощно:
- Едно шоколадово блокче никога не може да се помести там.
- Винаги има първи път - прошепна дрезгаво той, дъхът му се учести като нейния.
- Проява на полицейско насилие - успя да отрони тя, докато той непохватно смъкваше шортите си.
- Ще боли само първата минута.
Изобщо не я заболя. Колкото до „минутата“... Едва ли. Панда притежаваше огромен самоконтрол.
- Приготви се. - Той повдигна бедрата й.
- Почакай...
- Твърде късно. - Облада я отзад.
Стенанието му заглуши вика й. Той долепи устни към тила й. Тя се притисна към него, докато той държеше тялото й в големите си ръце. Сред прахта и останките от живота на други хора те играеха своята игра, слели тела, докато се използваха един друг, даваха, вземаха. Беше примитивен секс. Див и мръсен. Секс за лошо момиче. Точно какъвто тя го искаше.
-Не ми гледай корема - рече тя, докато обуваше бикините си.
Той погали бузата й с палец.
- Защо?
- Закръглен е.
-Ах.
- Не е нужно да го произнасяш с този тон. - Тя напъха крака в шортите, глътна корема и вдигна ципа. Луси беше започнала целия този стриптийз обиск, когато го завлече в гаража след едно негово отскачане до града. Заяви му, че има сведения, че се опитва да внесе тънки пръчици от изсушено месо „Слим Джимс“. Той й каза, че неговият Джим не е нито тънък, нито изсушен. Луси го притисна към стената и обяви, че не той, а тя ще реши. Накрая бе принудена да признае, че той беше прав.
- Ти си виновен, че дебелея - обвини го Луси. - В къщата няма нищо друго освен шибана диетична храна и започвам да полудявам.
Веждата му се изви насмешливо, но той не коментира циничното й изявление.
- А какво ще кажеш за целия боклук, с който те гощавам всяка вечер на катера?