- И Панда я е купил.
Тя кимна.
- Знаех за него, но никога не сме се срещали. За мен беше шок да го видя. - Тя заби поглед в изпочупените си нокти. -Трудно е да зная, че там живее някой друг. - Погледна извинително Луси. - Трябваше да ти кажа, но не съм свикнала да споделям с хората.
- Всъщност не ми дължиш обяснение.
- Не е вярно. Не можеш да си представиш колко много означава за мен твоето приятелство. - Тя отново се зае да потупва джобовете си. - По дяволите, къде са ми цигарите?
- Ти ги остави в къщата, не помниш ли? Опитваш се да ги откажеш.
- Мамка му. - Бри се свлече върху бледожълтия дървен стол и добави почти предизвикателно: - Знаех, че Скот ми изневерява.
Луси се сепна за миг от смяната на темата.
- Твоят съпруг?
- Само на хартия. - Устните й се извиха в горчива насмешка. - Бях поласкана, когато той се влюби в мен, но не бяха минали и две години, когато той започна да кръшка. Разбрах го почти веднага.
- Сигурно те е заболяло.
- Заболя ме, но аз все го оправдавах. Той имаше магистърска степен. Аз напуснах колежа още през първата година, за да се омъжа за него, затова реших, че не съм достатъчно умна, за да задържа интереса му. Но той продължаваше да сменя любовниците си и повярвай ми, всички онези жени не бяха чак толкова умни.
- И какво ти каза той, когато го обвини в изневяра?
Бри подпря лакът на страничната облегалка на стола и обви другата си ръка около китката.
- Не го обвиних. Преструвах се, че нищо не зная. - Гласът й бе изпълнен с болка. - Можеш ли да си представиш? Какво съм мекотело, нали?
- Сигурно си имала причина.
- Разбира се. Не исках да се откажа от добре уредения си живот. - Тя се втренчи невиждащо в шосето. - Аз съм от онези жени, които феминисткото движение е подминало. Нямах амбиции за кариера. Исках това, което имаха жените, с които бях заобиколена, докато растях. Съпруг, деца. С последното не ми провървя. Скот дори отказваше да говорим за деца. - Тя се надигна от стола. - Исках красива къща. Никога да не се тревожа за пари. Да зная своето място. Исках онази сигурност толкова много, че бях готова да продам самоуважението си заради нея. Дори накрая... Преди година... - Бри замълча, обгърна се с ръце, лицето й помръкна. - Не аз го напуснах. Той ме заряза. Аз продължавах да се вкопчвам в брака. Вярната съпруга, която се оставя да я тъпчат.
Сърцето на Луси се сви от жалост.
- Бри...
Приятелката й избягна погледа й.
- Що за жена ще позволи да се отнасят така към нея? Къде беше гордостта ми? Достойнството ми?
- Може би сега си ги намерила.
Но Бри беше прекалено погълната от себеомраза, за да се вслуша в утешителните думи.
- Когато се погледна в огледалото, изпитвам единствено отвращение.
- Почисти огледалото и отново погледни. Аз виждам една невероятна жена, която успешно гради бизнес и е поела отговорността за едно трудно дете.
- Голям бизнес, няма що. Паянтова лавка насред пущинака.
- Изобщо не е паянтова. Огледай се. Това е Тадж Махал сред фермерските лавки. Медът е най-добрият, който някога съм вкусвала, постоянно спират нови клиенти, а ти продължаваш да добавяш нови продукти и вече си на печалба.
- Която тутакси влагам в нови буркани и коледни украси, без да споменавам калъпите за сапуни и няколкото килограма какаово масло за лосионите. Какво ще стане, когато дойде Денят на труда и туристите си заминат? Какво ще се случи, когато настъпи зимата и Тоби достигне върха на тийнейджьрския бунт?
Луси нямаше лесни отговори на тези въпроси.
- Досега с всичко си се справила. Обзалагам се, че ще се справиш и с това.
Луси виждаше, че Бри не й вярва, но тъй като изпитваше потребност да помага на другите хора да се чувстват по-добре, попита:
- Ами ако Скот се появи днес и ти признае, че е сгрешил? Ако те помоли да го приемеш обратно и ти обещае, че никога повече няма да ти изневерява? Какво ще направиш?
Бри се замисли.
- Ако Скот се появи? - попита тя бавно.
- Просто да допуснем.
- Ако Скот се появи... - Тя стисна челюсти. - Ще му кажа да върви на майната си.
Луси се ухили.
- Точно това мислех и аз.
Луси изчака, докато Панда завърши следобедната тренировка, преди да се качи на горния етаж. Историята на Бри обясняваше нейната реакция при срещата с него, но не и неговата. Той стоеше насред малката, претъпкана с мебели спалня, която бе избрал за себе си. Когато изхлузи мократа тениска през глава, потното му мускулесто тяло я разсея за миг. Но само за миг.
- Защо беше толкова груб с Бри?
Той седна на ръба на леглото, за да свали маратонките.
- Не разбирам за какво говориш.