— И имам най-малко още два други резултата — каза Коруин. — Преди всичко Прийсли може би още не е разбрал, но като ме изгони от Директорията, той подряза клона, на който седи.
— Как? — попита Джин. — Защото се прояви като тиран?
— Повече или по-малко. Не подценявай силата на съчувствието при удар под кръста, Джин, особено когато се отнася за исторически уважавано име като нашето. — Коруин се усмихна иронично. — Всъщност през последните няколко дни аз подготвям кампания да насочим очакваната обществена реакция срещу Прийсли. Сега с появата на новата информация в мрежата, мисля, че няма за какво да се безпокоя.
Джин затвори очи.
— Значи джектите ще загубят власт, но това ще ти коства кариерата — въздъхна тя. — Стандартна дефиниция на Пирова победа.
— О, не съм сигурен. — Коруин вдигна рамене. — Зависи дали политиката ми е омръзнала, нали? — Той хвана едната от бинтованите й ръце. — Времената се променят, Джин, и ние трябва да се променяме с тях. През последните няколко десетилетия нашето семейство имаше повече политическа власт, отколкото е справедливо. Може би е време да се оттеглим и да продължим напред.
— От какво да се оттеглим и към какво да продължим? — попита тя.
— От политиката към държавна мъдрост — каза Коруин. — Защото сега ние имаме нещо, което нито Прийсли, нито някой друг в световете кобра може да ни отнеме. — Той вдигна пръст и го насочи към нея. — Имаме теб.
Джин примигна.
— Мен?
— Да. Теб и първия истински положителен контакт с народа на Квазама.
— О, голям контакт! — изсумтя Джин. — Двадесет и четири годишната племенница на политически лидер в оставка и деветнадесетгодишен наследник на малка селска мина.
Баща й прихна и Джин обърна глава към него и попита:
— Какво ти е толкова смешно?
— Нищо — отговори Джъстин. Полагаше видимо усилие да прикрие веселата си усмивка. — Само че… е, човек никога не може да каже докъде може да стигне един такъв контакт.
И неочаквано веселостта му изчезна, изместена от гордост и любов.
— Да, човек никога не знае, Джасмин Моро, моя най-прекрасна дъще. Кажи ми, чувала ли си някога историята… цялата история… за пътя, извървян от твоя дядо от кобра-охранител на малко гранично село до поста губернатор и държавник на Авентини?
Беше я чувала. Но си заслужаваше да я чуе отново.
(обратно)Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2119
Издание:
ИК „Бард“, 1999
ISBN: 954-585-061-2
Поредица „Избрана световна фантастика“ №69
Опростен вариант на английски език. — Б.пр.
(обратно)Нещо вече видяно (фр.) — Б.пр.
(обратно)