Тогава откри онова, което търсеше.
Пропуск с прикрепена снимка за няколко министерства — на информацията, на въоръженията, на въздушните сили и на снабдяването.
Гестапо.
— Вие сте почти най-некадърният новобранец, произведен от Химлер — каза Дейвид, прозорливо направил преценката, и сложи портфейла в задния си джоб. — Трябва да имате роднини… Was ist „Tortugas“! — Сполдинг прошепна грубо, неочаквано. Отмести рамото си от гърдите на мъжа и заби кокалчетата на юмрука си в гръдната кост на нациста с такава сила, че германецът закашля, почти парализиран от острия удар. — Wer ist Altmuler? Was wissen sie uber Marshall!
— Дейвид повтаряше ударите с кокалчетата по ребрата на мъжа, като изпращаше шокови вълни от божа през гръдния кош на гестаповския агент. — Sprechen Sie! So fort!
— Nein! Ich weiss nichts! — отговаряше мъжът между вдишвания. — Nein!
Сполдинг го чу отново. Диалектът. Не е около Берлин, не е дори баварски, нещо друго е.
Какъв беше той?
— Noch mal! Отново. Sprechen Sie!
И тогава мъжът направи нещо доста необичайно. В болката си, в страха спря да говори немски. Заговори на английски.
— Нямам информацията, която искате. Изпълнявам заповеди… Това е всичко.
Дейвид се отмести наляво, за да прикрие нациста от погледите, които им хвърляха минаващите по тротоара. Входът все пак беше дълбок, тъмен и никой не спря. Двамата мъже можеха да бъдат взети за познати, може би подпийнали.
Сполдинг сви десния си юмрук, левият му лакът опрян на стената, а лявата ръка готова да затвори устата на германеца. Облегна се на гладкото дърво и удари с юмрук в стомаха на мъжа с такава сила, че агентът се наведе напред, поддържан само от ръката на Дейвид, хванал го за перчема.
— Мога да продължавам така, докато всичко вътре се разпокъса. Като свърша, ще те хвърля в такси и ще те оставя в Германското посолство с прикрепена бележка. Ти ще получиш едно и също и от двете страни, нали така?… А сега ми кажи онова, което искам да знам! Дейвид вдигна двете свити кокалчета до гърлото на мъжа, като ги заби два пъти.
— Cmori… Mein gott! Стоп!
— Защо не викаш? Можеш да крещиш колкото искаш, нали знаеш… Разбира се, тогава ще трябва да те приспя и нека вашите хора те намерят. Без документи, естествено… Хайде! Викай! — Дейвид ръгна мъжа в гърлото още веднъж — Сега започвай да разказваш. Какво е „Тортюгас“? Кой е Алтмюлер? Как хванахте шифровача на име Маршал?
— Кълна се в Бога. Нищо не знам!
Дейвид го ръгна отново. Мъжът припадна, Сполдинг го изправи край стената, облегна се на него, като в същност го скриваше. Агентът на Гестапо отвори клепачи, очите му се движеха безконтролно.
— Имаш пет секунди. След това ще разкъсам гърлото ти.
— Не!… Моля! Алтмюлер… Въоръжения… Пеенемюнде…
— Какво за Пеенемюнде?
— Уредите… „Тортюгас“.
— Какво значи това? — Дейвид показа свитите си кокалчета. Мисълта от възобновяване на болката ужаси германеца. — Какво е „Тортюгас“?
Внезапно очите на германеца мигнаха, като се опитваха да се съсредоточат Сполдинг видя, че мъжът гледаше над рамото му. Не беше хитрина, нацистът беше твърде съсипан, за да измисля стратегия.
И тогава Дейвид почувства присъствие зад себе си. Това бе безпогрешно чувство, развило се през последните години. То никога не бе го лъгало.
Обърна се.
В тъмните сенки от яркото аржентинско слънце влизаше вторият мъж от екипа за наблюдение, който бе влязъл в жилищния блок. Имаше размерите на Сполдинг, едър и мускулест мъж.
Светлината и бързащата фигура накараха Дейвид да трепне. Той пусна германеца, подготвяйки се да се хвърли към отсрещната стена.
Не успя!
Агентът на Гестапо — с последен прилив на сила — го задържа с ръце!
Вдигна ръце, обгърна с длани гърдите на Дейвид и увисна с цялата си тежест върху него.
Сполдинг замахна с крак към атакуващия мъж, блъсна с лакти назад другия германец към дървената стена.
Бе твърде късно и Дейвид го разбра.
Видя огромна ръка с разперени дълги пръсти да връхлита върху лицето му. Сякаш жесток филм се разиграваше пред очите му в забавени кадри. Почувства пръстите да се впиват в кожата му и усети, че главата му бе блъсната в стената с голяма сила.
Усещания за потъване, удар, световъртеж придружаваха острата болка над врата му.
Разтърси глава. Първото нещо, което го порази, бе зловонието. Навсякъде около него… отвратително.
Той лежеше в нишата на входа, свит срещу стената. Бе мокър, лицето, ризата и горната част на панталона му бяха залени.
Евтино уиски. Много евтино и много обилно.